BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Образователните политики – ефективни и фиктивни Образователни политики – равносметка

Мисията на българското училище е да възпитава в Духовни ценности – вяра в непреходните човешки и християнски добродетели, и да формира Гражданско образование – вяра в институциите.

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ направи обстоен и многостранен анализ на резултатите през последните няколко години, постигнати в активния социален диалог, в изграждането и изпълнението на приоритетните за образованието политики. Равносметката показва безспорен успех в някои от тях, но други бихме определили по-скоро като провал и несбъднала се промяна.

Изключително ползотворно и успешно, дало положителен ефект, е усилието за осъзнаване и издигане ролята и авторитета на педагогическите специалисти – учители и директори, в българското обществено съзнание.

Екстремните обстоятелства, които поставиха поради пандемията цялото общество, респ. образованието под напрежение и стрес, доказаха убедително изключителното място на учителя в образователния процес, неговата роля и необходимост. Това възроди традиционното за българската история отношение към просветните дейци и им върна уважението и признанието. Обещаното и осъществено двойно увеличение на учителските заплати, допринесе за поставянето на педагозите на полагащото им се място в обществото. Трудът им се оцени като стратегически важен, сравним с този на лекаря. Затова призът „Достойните българи“, с който бяха отличени, не изненада никого. Повишеният авторитет и статусът на българските учители безспорно привлякоха и мотивираха в образованието повече млади учители, както и студенти, които се насочиха към педагогическите специалности. Този процес е похвален, но се надяваме да се превърне в устойчив интерес, който ще влее свежа, млада кръв в българската образователна система.

Друга успешна политика от последните години е политиката за иновации в българското образование. Повече от 500 училища заявиха и убедително придобиха статута „Иновативно училище“. Тази политика, която дава възможност на всички участници в образователния процес да бъдат различни, да бъдат новатори, да бъдат творци, да организират и управляват процеса на обучение, да споделят и обменят своя професионален опит, прави тази политика работеща и успешна. Важна и неоспорима роля тук има и Националната програма на МОН „Иновации в действие“.

Дигитализацията на образователния процес, макар и приоритетна и със силно заявено желание, започна много бавно. Административната електронизация се въведе по-активно, което помогна на директори и учители да оптимизират своята работа. Пандемичната обстановка наложи рязко и безапелационно въвеждане на дистанционното обучение. Станахме свидетели на исторически скок в методическата дигитализация, която даде шанс на учителите да не прекъсват учебния процес при извънредните обстоятелства. Днес вече над 70% от училищата имат изградени и утвърдени образователни платформи, а създаването и увеличаването на STEM кабинетите и центровете, осигуряването на училищата с дигитална техника и безплатен интернет, е първостепенен приоритет на МОН.

Социалният диалог, като политика за сътрудничество, уважение и работа с обща цел, беше важна предпоставка за постигане на отлични успехи в колективното трудово договаряне. Гарантирането на правата на учители и директори, надграждането на договореностите, постоянството и устойчивостта на приоритетите за професията учител, сближи статуса на българските учители с техните европейски колеги. Многобройни и неоспорими са успехите на социалния диалог, но приемането на новия модел на сътрудничество, който от протоколен премина в ефективен, е най-ценното постижение.

Не на последно място, а може би и най-важна като политика, трасирана по-усилено през последните години, е политиката за защита на българския учител от прегарянето в професията. Бърнаут ефектът при учителите достигна нива, сравними с тези на лекарите, особено през последната година и убеди заинтересованите институции, че прегарянето на учителя не е случаен и личностен проблем. Борбата срещу тази „пандемия за професията“ е възможна с облекчаване на педагогическите специалисти от прекомерното натоварване и чрез конпенсаторни механизми. Националната програма за профилактика и рехабилитация на педагогическите специалисти е първата успешна стъпка, като процесът трябва да бъде катализиран от следващи, традиционни за Европа механизми. Нашият синдикат предлага няколко стъпки за да съхраним учителя за децата ни утре:

1. Прекагоризация на учителския труд към втора категория труд!

2. Добавката от учителския пенсионен фонд да стане безусловна, дори и ползване на средства от нея за ранно пенсиониране на учители и директори!

3. Традиционните за колегите в чужбина конпенсаторни механизми за съхранение на учителския труд!

Синдикат „Образование“ не може да не посочи и онези политики, които се определят като фиктивни и неуспешни. Тревожно настояваме, че тези политики се нуждаят от спешна и категорична в правилната посока промяна, която да стане работеща и ефективна.

Гордостта на властта – финансовото обезпечаване на системата, макар и да сочи определен ръст, изтъквано многократно с аргумента за увеличението на заплатите на директори и учители, все пак е в скромния размер на 4,5% от БВП. Това, за съжаление, поставя много от планираните в ЗПУО политики на изчакване, а по-качественото образование и по-добрите изпитни резултати са само благодарение на професионалното майсторство и нестихващия ентусиазъм на българските учители. Силно критикуваните делегирани бюджети се усъвършенстваха с прибавянето на компонентите „паралелка“ и „физическа“ среда. Но основният им недостатък не са те сами по себе си, а недостатъчните финансови средства, които се преразпределят чрез тях. Прибавянето на финансовия компонент „учител“ би имал смисъл само ако средствата по единните разходни стандарти се увеличат с поне 25%, а средствата за образование стенет в размер на 6% от БВП. Защото сега е обществена тайна, че в училищните бюджети не достигат средствата за ремонти на физическата среда, а преминаването на едносменен режим и целодневна организация е невъзможно със сегашните средства за образование. Въпреки несъвършенствата, Синдикат „Образование“ няма да допусне излизане от режима на делегирани бюджети в училищата и ще се бори активно за преминаване на детските градини на делегирани бюджети, защото това може да се подобрява във времето, а не е нужно да се руши и изгражда всеки път отначално.

Все още е неуспешна битката с прекомерната административна тежест в системата на образованието, политика, която наричаме бумащина и която затлачва цялата система. Огромната беда и усещане за безсилие е в това, че учители и директори се занимават със спорни или безмислени административни дейности, вместо да се отдадат на своето призвание – работата с учениците. За да имаме очаквания за първи резултати, трябва да намалим осезателно писмените дейности на педагогическите специалисти и да назначим още поне 30% педагогически и непедагогически специалисти да изпълняват важните административни изисквания. Бумащината е този бич, който изморява и плаши прекомерно учителя, прогонва годишно хиляди учители от образователната система.

Лидер без оспорване в провалените политики е политиката за подкрепа, заложена в ЗПУО и наредбата за приобщаващотото образование, изпълнявана през последните години. Много са причините за този крах, но нито една от тях не кореспондира с компетентността на българския учител. Причините за трудностите в осъществяването на тази политика са прекомерната зависимост от решенията и намесата на родителите в този процес. Педагогическият специалист трябва да осъществява обща подкрепа, без никакви инструменти, които съзнателно или несъзнателна отсъстват, не са заложени в ЗПУО. Родителското партниране в този процес е само на принципа на препоръките. Не е достатъчно ефективна специалната подкрепа по ред причини, но най-вече финансова. По същата причина подкрепата към даровитите деца и ученици е по български „иновативна“ и се различава от добрите световни традиции.

Нарасващата агресия агресия в клас, липсата на инструменти за превенция на този порочен процес и трудното партниране с някои родители, са индикатори за неуспешната засега политика за възпитание на учениците в образователните институции. Факт е Стратегията за възпитанието и граденето на ценности в образователните институции, но без ясните задължения към българските родители, чрез гарнтирано действие на училищния правилник, като безпрекословно задължителен акт, без императивни санкции към учениците – нарушители, възпитанието в образователните институции е мисия невъзможна.

Пет години след въвеждането на подкрепящата политика е видно с просто око, че Общественият съвет е безкрайно спорен и крайно неефективен субект, който с нищо не гарантира по-прозрачно управление на образователните институции. Вменените права на Обществения съвет да присъства навсякъде в училищния живот и да се произнася по въпроси, по които е с безпорен дефицит на компетентност, само затруднява работата на учители и директори. Време е да бъдат преосмислени категорично ролята и прекомерните права на този нов орган.

Участието на представителните синдикати в образователния процес е най-силната предпоставка за градене на успешни политики. Задължително моделът на социалния диалог трябва да се промени, като експертизата на българските учители да стане водеща при изготвяне на нови документи и когато се трасират нови политики. Сегашното състояние, за съжаление, не е добър работещ модел и синдикатите не са участник в определяне на стратегическите процеси в системата. Игнорирането на синдикатите от комисиите за назначение на директори, на атестационните комисии и пр. обрича тези политики на огромни дефицити. От години бием камбаната, за да привлечем внимание към проблемите, въпросът е дали тези, които трябва да слушат, чуват?!

д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!