BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Почина величавият художникТеофан Сокеров, кметът на Ловеч със съболезнователен адрес

Кметът на Община Ловеч Корнелия Маринова изпрати днес съболезнователен адрес до близките на художника Теофан Сокеров (76 г.). Почетният гражданин на Ловеч е починал на 8 януари сутринта.

Всички ценители на таланта му, неговите ученици и студенти, както и всички ловчалии, ще съхранят искреното си уважение към приноса на Теофан Сокеров за развитието на българското изобразително изкуство, се казва в адреса.

Теофан Сокеров е роден на 3 май 1943 г. в Ловеч. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“, Ловеч (1961). Учи в ВИИИ „Николай Павлович“ в София, специалност Живопис при проф. Петър Михайлов и успешно завършва през 1969 г. Работи няколко години като свободен художник в родния си град, където сътворява първата си картина „Възпоменание“. В периода 1971-1982 г. е председател на Съюза на художниците в Ловеч. Установява се в София, където от 1994 г. е професор по живопис в НХА. От 70-те години реализира десетки самостоятелни и групови изложби. Автор е на многобройни кавалетни и монументални произведения. Както отбелязват специалистите, по размаха на въображението и безграничността на творческата мисъл Теофан Сокеров може да се сравнява с всеки магически реализъм, а по дълбочината на емоцията той е изповедник на замлъкналите в болката си старинни форми и багри.

Сред неговите постижения е художественото оформление и стенописите в Патриаршеската църква на Царевец във Велико Търново. В Ловеч негови стенописи има в Дом „Преслав“, в Съдебната палата, музея на Васил Левски и други сгради. Картините му са притежание на музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Германия, Швейцария.
Поклонението ще бъде на 9 януари в новия катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“ от 13.30 часа, а погребението – в гробищен прак „Стратеш“.

*******

„Ловеч медия“ си позволява да помести последното интервю на твореца с наш писач. Текстът е включен в книгата „Напред и нагоре 2“ на Милен Нанков.

Проф. Теофан Сокеров: Навикът, който ще съпътства до гроб е рисуването! Колкото ми даде Господ, толкова.

„Акционите у нас са фалшива работа. Истинският акцион е само в богатата държава“. Това заяви пред наш екип на 22 декември 2015 г. Теофан Сокеров в местната Художествената галерия в Ловеч, където професорът по живопис в НХА откри с 14 маслени платна и 8 рисунки поредната си изложба. Сред почитателите му тогава бе и кметът Корнелия Маринова, а негови ближни довериха, че почетният гражданин на Ловеч ще прекара зимата в родния си град за първи път от десетилетия насам. Пак тогава стана ясно и че е в ход подготовката на негова изложба в Пловдив през май 2016-а, която ще е арт събитието на годината. „Надявам се да е така наистина“, коментира с усмивка преди четири лета Теофан Сокеров.

– Г-н Професоре, как се развива родната художествена сцена? Повечето от галериите са в големите градове?
– Което не е добре! Лошото обаче е и друго. В малките градове не само няма галерии, но вече няма и публика. Хората отидоха в градове, за съжаление, по-късно обратният рефлекс не сработи, не се получи, градовете да отидат по селата. Какво нещо се случи, примерно, в САЩ.
– Художественият живот затихна. Според едни заради прехода, според други – заради рецесията?
– Едно обобщение в тази посока е твърде относително. Всеки творец е спохождан и от драма, и от възход, от бляскав момент. Днес художникът е само един играч на игрището, сам и самотен играч. Без приемственост. У нас през последните години някак си много бързо заличихме културни пластове, наслагвани с години, с векове. За подобно заличаване понякога е достатъчно дори само едно щракване с пръсти…
Може би заради това заличаване днес, за разлика от други години, младите навлизат бързо в рисуването. Сега започват от експресионизъм и продължават нататък…
– Това лошо ли е?
– И да, и не… /Смее се./
Не намирате ли това за възможност за открояване на характери, на талант?
– Как да се открои един творец или дори как той да се себеоткрои, когато я няма дори нея, публиката. Малко са художниците, които държат знамето победно в такава ситуация. Не съм от тях.
– Доколко колекционерите влияят върху изкуството?
– Не знам доколко е това влияние, но, го има. Безспорно! Но художникът е странен дори във взаимоотношетията си с тях, събирачите на изкуство. Може би тук добра илюстрация са думите, които Микеланджело казва в един момент: „Цяла Европа ме аплодира, а аз се чувствам остарял!..“ Да, по-често творецът е зает със себе си, отколкото с ценителите си.
– В добрите соцвремена ред художници осигуряваха работа на куп асистенти. Днес има ли я тази практика?
– Не знам какво да кажа… Би трябвало да я има.
– От началото на кариерата си плувате срещу течението?
– И продължавам да го правя, с леко сърце и весела усмивка. Това е истината. Виж, какво! По течение е кофти, по течението се носят само трупове…
– Експериментирахте с различни техники. По-важен ли е работният процес от темата?
– За мене работата е на първо място. Може да е графичен елемент, може да е само една подготовка, но, за мене той, работният процес, е важният. Понякога се налага да правиш четири-пет рисунки, за да се появи онази, за която да кажеш: „Брей, нещо май се получи!“
Работата на художника не изисква много приказки. Иска да седнеш на дупето си и да мислиш, и да уловиш в един момент образа, линията на мисълта си.
– Интересувате ли се изобщо от пазара на изкуството?
– И да, и не. /Усмихва се./ Зависи…
– От какво зависи?
– Ами от държавата. Истината е тази. Когато една държава няма отношение към обществото, което мисли и разсъждава за изкуство, трудно се говори за пазар, камо ли за интерес към него.
Познато ли Ви е чувството, че сте блокирали и не можете да продължите напред?
– Не. Винаги, все някъде, в главата има нещо забравено. Достатъчно е да хвана молива, да тегля една линия и то, айдеее, пъкне. Оттам-нататък е лесно…
Как намирате акционите у нас?
– Фалшива работа. Истинският акцион е само в богатата държава. Но, работата на художника не е да мисли дали ще има успех в акцион или не.
– Кога имате чувството, че отново е дошло времето за един автопортрет?
– О, тези неща ми ги подсказва Надето, жената до мене днес…
– Какво Ви е страх да нарисувате все още?
– Нямам подобен страх. Нямам опасение от каквото и да е било.
– Навикът, който ще Ви съпътства до гроб?
– Рисуването! Колкото ми даде Господ, толкова.

Източник: Новини Ловеч

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!