BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Признанията, които ни липсват

Павлин Иванов

Няма спор, че тази здравна криза е най-голямата в човешката история. Както всяко разтрисане на обичайния ни на живот и това отваря прозореца за нови усещания. Едно от тях е ПРИЗНАНИЕТО или НЕпризнанието на добрите неща, които правим.

Хора излизат вечер и ръкопляскат от терасите си в знак на признание към лекарите, сестрите, санитари, за това, че тяхната отговорност точно в този момент на човешката история е гигантска. Предполагам, медиците усещат подкрепата. Но ръкопляскания изискват и научните работници, министри, шофьори, продавачите в магазините. А защо да не заслужават огромно признание и онези хора, които спазват правилата на ограничения и на практика спасяват животи чрез отговорното си поведение? А куриерите? А полицаите, служителите в различни администрации? А хората работещи във фабрики и заводи, собствениците на бизнеси, които създават организация икономиката да не спре?

Мисля, че всеки един нормален човек заслужава уважение и признание за отношението си към околните, за ума и знанията, които влага в справянето с извънредната ситуация, в която живеем точно днес.

Изобщо, оказва се, че всички имаме нужда от уважение, признание, внимание, доброта. Защо сега?

Просто сега се виждат всички дефицити и липси, с които сме живели дълги години като личности и общество. Искаме не да бъдем значими и важни, а просто да се отнасят към нас като отделни хора, с нормална човещина и уважение.

До скоро една част от българите обясняваха колко им е изкуствено отношението на продавачката в Германия, лекаря в Испания, чиновника в Брюксел. Неидващите от сърце търговски усмивки към абсолютно всеки клиент. Оказва се обаче, че на нас, дори точно тези дежурни усмивки ни липсват. Липсва ни добронамереността. Боже, колко ни липсва това!

В днешното извънредно положение, характеризиращо се с реално опасност за здравето, финансите, работата и бизнеса ни, не се ли променяме поне малко? Не усещаме ли, че вече сме дори една идея по-човечни разбиращи и оценяващи към хората около нас?

Би било жалко, ако няма промяна. Трудните моменти в живота ни, винаги ни дават награда – знание, просветление, разбиране. Лично аз съм убеден, че светът вече не е същият и никога няма да бъде както преди Covid-19.

И нека времето, с което разполагаме, ни даде възможността да осъзнаем простичките неща – колко лесно можем да загубим това, което имаме като хора, пари, усещания. Нека осъзнаем, че сега е момента да размислим как да продължим. Искрено се надявам новото начало да бъде различно, умно и добро. А дали ще бъде такова, зависи от абсолютно всеки един отделен човек. И от мен и от теб.

Благодаря ви, че вървим по пътя заедно!

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!