Само с хващане за ръчички пред камерите, нито болниците ще станат по-лекуващи, нито лекарите повече, нито знанията и професионализма на по-високо ниво

Павлин Иванов

Стана ми мило, когато видях денс първите хора в медицината да се хванат за ръце в опит да демонстрират единност в борбата с ковид. Стана ми и много неудобно и се почувствах неуместно. Не смятам, че катарзис се постига с хващане за ръчички по телевизиите и заради снимките.

„Ситуацията е критична. Изправени сме пред огромна заплаха. Нужно е общо действие. Искаме да отправим призив за единодействие и национална мобилизация”. Това заяви здравният министър д-р Стойчо Кацаров денс на пресконференция. Сега, днес, ден с 310 загубили живота си българи?

Не познавам хората от снимката. Вероятно са отлични професионалисти в своите области на медицината. Сигурно наистина правят всичко възможно да помогнат според капацитета си. Уважение за усилията и отдадеността, НО

Има твърде много и твърде големи по съдържания НО-та, които не смятам, че трябва да се крият, защото всеки един от нас, може би по различен начин, е изпитвал, усещал, виждал.

Минаха почти две години от началото на пандемията. Официално през ковид минаха 608 499 българи, а неофициално, сигурно са между 4 и 6 пъти повече. Починаха до момента 24 309 човека, като в последните седмици дневната смъртност е колкото едно ловешко село. Всеки ден, много дни назад.

България в нещо е в ТОП 3. И преди да се зарадвате, нашата страна е в ТОП 3 по смъртност в целият свят, на цялата тази планета Земя. Данните за тази класация важат от началото на пандемията до днес. А освен това, вчера сме четвърти в целия свят по абсолютен брой починали от всички 221 страни и територии, които подават данни.

Тази нощ четох какво е геноцид. Не бях сигурен дали това е точния термин, който може и трябва да се използва за случващото се в България спрямо нейното население. Вероятно това е твърде силно определени. Малко плашещ, но разликата между истинския геноцид и това, което се случва тук, в малка България е умисъла и преднамереността.

Класическото определение за геноцид е:

Геноцидът (на гръцки: γενο – „род“, „племе“ и на латински: caedo – „убивам“) е целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством:

• убийство на членовете на тази група;
• тежко физическо или психическо увреждане на членовете на групата;
• насилствено възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане;
• причиняване на каквито и да е тежки условия за живот, с цел унищожаването, изцяло или частично, на тази група;
• насилствено отнемане на деца от една група и прехвърлянето им в друга група.

Тук ключовото е: целенасочено и систематично.

Не, в България случващото не е целенасочено, макар да е систематично. Не е умишлено, защото в цялата ни история няма нито един такъв злодей.

И може би тук идва страшното.

А ако това е капацитета на отделните хора, на обществото, на хората, които управляват държавата, градовете? Ако просто дават всичко от себе си, но и да искат не могат повече? Страхувам се точно от това. Такива сме ние като общество, такива са ни водачите, такива са и държавниците ни. Може ли да искаме нещо по-различно от единствено възможното?

За съжаление на много семейства, загубили близки и сблъскали се цялата абсурдна по същността си държавна и здравна политика като реалност, обичаните от тях баби, дядовци, майки, бащи, няма да се върнат. Дали можеха да бъдат спасени?

Защо почти две години ловешката болница не е стабилизирана? А това вероятно е състоянието на десетки други лечебни заведения.

Защо никой не намери реални лекари, сестри, санитари за да лекуват?

Защо никой не промени реално и значимо българското здравеопазване?

Защо всички политици са силни единствено на думи, но в реалния живот, там където хората се лекуват, умират, страдат, не са направили необходимото за да ги спасят?

Отговорните за това имат имена. И само с хващане за ръчички пред камерите, нито болниците ще станат по-лекуващи, нито лекарите повече, нито знанията и професионализма на по-високо ниво.

Може би единствените, които не разбраха това са хората от снимката и тези, размахващи юмручета, пръхтящите по телевизора, наглите сеещи фалш и смут в хората политици. Но спокойно, никой няма да ви потърси сметка. Просто тук е така.