BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Филмът TENET по принцип – от Цветан С. Тодоров

Върнах се в кинозалата по принцип заради „Тенет“ (2020)
на Кристофър Нолан (Inception, The Dark Knight). Понеже заглавието е палиндром, помислих си, че ще е забавно после на компютър да го изгледам обратно – от края към началото. Би трябвало, както е при думите, филмът-палиндром да се разчита по абсолютно същия начин. Принципно. Защото tenet на английски означава принцип.


Гледам си часовника – изминал е час и половина след началото на филма. Екранът през това време, по принцип, бе пълен с визуални пиршества – екзотични места, самолет се врязва в сграда, като преди това покрива пистата със златни кюлчета. Но също и скучни обяснителни диалози за „темпорални клещи“, „обратна ентропия“, „движение в клещите на времето“;. И тогава режисьорът Нолан много ме изненада.
Той го беше направил вместо мен – сам върна част от действието обратно. Филм-палиндром. Но не механично, а чрез сюжета, чрез герои и действия, чрез успоредни потоци, дори в един кадър.
Ето, затова филмът е станал предълъг – 2 часа и 20 мин. Защото действието върви и в двете посоки. А напред, а назад, и накъдето си иска. А прожекцията е само в една.
Добре, че филмът не е 3D?! Щеше да е някакъв визуален Вавилон!
Ако дотук не сте станали разноглед – продължаваме.
Да, има много спиращи дъха екшън сцени. Отлични. Огромни товарни кораби, яхти, самолети. Шеметни преследвания с коли. Схватки с многоброен враг.
Главният герой (Джон Дейвид Уошингтън, син на Дензъл) в битките не е съвсем сам – с него е героят на Робърт Патинсън. Срещу тях е злодеят-руснак на Кенет Брана, който играе като в шекспиров сюжет. Като бонус в малка роля се появява и Майкъл Кейн с няколко духовити реплики.
Има и дългокрака страдаща красавица – Елизабет Дебики (Elizabeth Debicki). Няма обаче еротика. Макар че краката на Елизабет са безкрайни – в широка кола стигат от задна дясна седалка до предна лява шофьорска врата (дясна е лесна).
Някои критици основателно сравняват филма с онези за Бонд, Джеймс Бонд. Имат основание. Но Нолан прави препратки и към Андрей Тарковски („Сталкер“), не случайно заключената порта на времето се нарича Stalsk-12. Нолан следва и уроците на Акира Куросава как да се филмира една битка. Защото финалната атака е толкова неразбираема, че ако не беше преди боя нагледното обяснение с карти кой откъде и докъде атакува, нищо няма да се разбере. Самураите на Куросава в такива моменти го правят обикновено с пръчка върху пясък, но пак се разбира всичко.
По принцип слабите моменти се прикриват чрез самоиронията. Това прави и Кристофър Нолан. Има сцена, в която протагонистът куфее пред сервираните му наукообразните теории (консултант е физик нобелист) за опасното времево оръжие. И го питат – заболя ли те главата?
Да, отговаряме ние.
Когато по време на инструктаж войниците задават елементарни въпроси (Как ще се измъкнем след атаката?), командирът отговаря с „Има ли други тъпи въпроси?“
Има. Как се обяснява „Парадоксът на дядото“? Става дума за какво ще стане с мен, ако някой, пътувайки назад във времето, убие дядо ми? Аз ще бъда ли?
Отговорът е – никак. Просто парадокс! Важното е, че вярват.
Добре де, не всички са тъпи. Така че, ако ще ходите до киносалона, направете го по принцип. Друга причина няма.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!