BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRomanian
Facebook

Час по история на Ловеч: Академик проф. Анастас Иширков, забележителна личност и учен

Anastas_Ishirkov504131

Днес, ще ви разкажем за една забележителна личност – Академик проф. Анастас Иширков

Анастас Тодоров Иширков е известен български учен, географ, етнограф. Роден в гр. Ловеч на 5 април 1868 г. в заможно занаятчийско семейство. Баща му се е занимавал с кафтанджийство, но умира много  млад и оставя единственото си дете сирак на година и половина.

През 1877 г. по време на освобождението на града, загива и майка му. За малкото момче се грижи семейството на дядо му  Цачо Хитров.

През 1884 г. завършва основно образование в родния си град. Същата година се записва в Априловската гимназия в Габрово, където учи до 1888 г. , но поради бунт на учениците тя временно е затворена. Затова  се премества в Търновската гимназия, която завършва с отличен успех. Министерството на народното просвещение му предлага стипендия, за да се запише в първия випуск на   новооткрития  Висш педагогически курс, по-късно прераснал във Висше училище, а от 1904 г. – Софийски университет.

През 1891 г. завършва следването си в специалността „История”. За кратко учителства във Варна. И отново със стипендия на Министерството на народното просвещение е изпратен на специализация  в Лайпциг.

През август 1895 г. в Лайпцигския университет защитава докторат по география на тема „Южна България” при проф. Фридрех Ратцел. Връщайки се в България отново учителства.

На  1 февруари 1898 г. се полага началото на университетската география в България. За редовен  доцент и първи ръководител на катедра  по география и етнография е назначен Анастас Иширков, от 1 март 1903 г.  – за извънреден професор, а от 10 юни 1909 г. за редовен професор.

До 1934 г. е титуляр на катедрата по обща  и културно-политическа география в СУ. Бил е три пъти декана на Историко-филологическия факултет на СУ (1910/1911, 1918/1919, 1920/1921) и ректор на университета (1915/1916). Член на Българското книжовно дружество, от 1911 г. БАН. Проф. Иширков основава през  1918 г., заедно с Жеко Радев, Българското географско дружество и е негов председател до края на живота си. Автор е на 30 книги.Негови трудове освен на български са издадени и на френски, немски, руски, унгарски, чешки, сърбохърватски език. Владее няколко езика, които му помагат да публикува статии в сборници, списания и вестници  и в чужбина.

До сега са издирени и около 32 негови художествени творби – разкази и стихотворения. Освен учен известен не само в България, а и в цяла Европа, той изпълнява и важни политически, културни и научни мисии. При всяко свое участие се стреми  с достойнство, честно и обективно да защитава националните интереси на страната ни.

През целия си живот Анастас Иширков живее твърде скромно за високото си обществено положение и високата си професорска заплата, за да запише името си завинаги в паметта на поколенията. Малко преди смъртта си ( 6 април 1937 г.) , дарява всичките си спестявания в пари и ценни книжа, възлизащи на 900000 лв да се основе фонд „Стипендия Анастас Иширков”, за  специализация   по география на студенти в чужбина за срок от две години и за създаване на фонд „ Награди на студентски научни трудове по география в България”. За този щедър жест академичните среди предлагат да му  бъде издигнат паметник.

По-късно идеята отпада, но остава друг паметник , който да напомня за него – намиращата се в северното крило на СУ 252 аудитория носи името  „Академик проф. д-р Анастас Иширков (1868-1937)”. През 1985 г. се учредява плакет „Анастас Иширков” за награждаване на учени и почетни членове на Българското географско дружество.

През 1942 г. името на Анастас Иширков е увековечено и на картата на България – с. Кочина, Силистренска околия, е преименувано на с.  Професор Иширково.

През годините никога не забравя родния Ловеч и поддържа постоянна връзка със своите съграждани. Голяма е заслугата му за организирането, написването и издаването на краеведската поредица „Ловеч и Ловчанско” . През периода 1929-1937 г. са издадени 7 книги, в който той пише статии и свои проучвания, а   първите четири излизат под негова редакция. През 1905 г. първото си дарение  за фонд „Построяване на читалищна сграда”; през 1924 г.  – за построяване на жп линията Левски-Ловеч; 1929 г – за обзавеждане на сиропиталището към женското дружество „Благодетел”(10000 лв); за камбанария на църквата „Св. Богородица”; за Ловчанското културно-благотворително дружество в София. През 1935 г. подарява Ловчанско читалище „Наука” над 960 това книги, оценени на 50 000 лв.

В знак на уважение и благодарност към своя именит съгражданин проф. Анастас Иширков и във връзка с  40-годишната му научна и обществена дейност, през 1934 г. Общинския съвет  в Ловеч го провъзгласява за почетен гражданин и наименува на негово име една улица. Градското училищно настоятелство преименува Съйчевото училище  на Начално у-ще „Проф. Анастас Иширков”. Неговато име е носило и началното  училището в с. Йоглав.

Със своята ерудиция и гражданска позиция акад. проф. Анастас Иширков се нарежда  сред най-големите учени на своето време. Неговите географски трудове са основополагащи и класически . Тяхното значение не е намаляла и досега.

Трудовете на патриарха на българската география са основополагащи и класически. Тяхното значение не е намаляло и досега. Със своята научна ерудиция и гражданска позиция акад. проф. Анастас Иширков се нарежда сред най-големите учени на своето време (Карастоянов, 2002). Доказателство за общественото признание на неговата научна и народополезна дейност е именуването в негова чест на силистренското селище Професор Иширково, което е уникален случай за България.

…През целия си живот дарява средства за родния си град Ловеч. Близо 50 хиляди лв. дава за строителство на читалището в града, за прокарване на жп линията Левски – Ловеч, за обзавеждане на старопиталище към женското благотворително дружество в града, за камбанарията на църквата „Св. Богородица“.

През 1935 г. подарява на читалище „Наука“ над 960 тома книги, оценени на 50 хил. лв. Обявен е за почетен гражданин на Ловеч.

Основната част от своите спестявания предоставя на СУ. През 1933 г. прави завещание като основава два фонда – фонд „Стипендия Анастас Иширков“ и фонд за награда на студентски научни трудове по българска география.

Началният капитал на първия възлиза приблизително на 900 хил. лв. Приходите от него са за младежи, завършили география в СУ, които искат да специализират в чужбина. Вторият фонд е с капитал 55 хил. лв. и приходите са за студенти, написали силни трудове по география.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!