Аз съм от онова поколение, което

Павлин Иванов

Аз съм онова поколение, което преживява всичко и продължава напред. От ученическите години и експериментите на Александър Фол, до всички разтърсващи промени, за които нито ние като млади хора, нито родителите ни, имахме ноу-хау за справяне.

Аз съм от онова поколение, което живееше зад желязната завеса. Буквално завеса!

Аз съм от онова поколение, което беше на военно обучение на „Липака“ и без обяснение беше върнато в Ловеч изключително бързо. Без обяснение!

Моето поколение дни след 26 април 1986 г. разбра, че е избухнал реактор 4 в ядрената централа „Чернобил”. Това поколение нямаше привилегията да бъде информирана от Щаб по телевизията какво се е случило, нито привилегията някой да му дава знания какво да прави в такъв момент.

Желязната завеса беше непробиваема! Цената на тази здрава преграда между нас и нормалния, западен свят, бяха човешки животи и трагичните последици преследващи ни вече 34 години.

За 34 години излезе много информация за случилото се тогава. И всичко това има различни измерения. Но едни от най-важните уроци за всички ни са два:

1. Човеците имаме право да бъдем своевременно информирани за всяка заплаха засягаща животът и здравето ни. Независимо колко е лоша новината, имаме право да получим истината, за да знаем как, кога и какво да правим за продължим живота си. И да, това точно днес се случва.

Макар и неприятни, доста често плашещи, новините се съобщават.  При това в момент на криза, това се случва всеки ден. Всеки ден имаме информация и знания, които ни помагат да продължим напред с минимални щети.

2. Поредицата неглижирани малки грешки, съчетани с „калинки“ неможещи и некомпетентни да взимат решения, оказват екзистенциално влияние върху живота ни. Този урок, не сме го научили. Грешките на миналото се повтарят. „Калинките“ са повече от всякога. Това е и причината доста често да се сблъскваме с последиците от лошите решения и чудовищната липса на контрол и последваща справедливост.

Хубавото е, че в моменти на криза като днешната, все пак се вижда, че има и малко на брой, умни, образовани, умерени и спокойни хора, които виждаме за първи път публично. И точно на тези хора, аз благодаря! Изненадан съм, че ги има. Изненадан съм и че имат реално влияние, точно днес.

Никой не е безгрешен на този свят. Всичко винаги може да бъде по-добре. Точно за това е важен пътят, които всички заедно вървим. И точно днес, 34 години след Чернобил, след преживяното зад „Желязната завеса“, не разбирам жаждата на псевдоинтелектуалци и инфлуенсъри да споделят откровено фалшиви новини, да са винаги наострени срещу всяко решение касаещо именно техния интерес, да тръбят колко са различни от стадото …  Не разбирам.

Заради Covid-19 светът дръпна за повече от месец ръчната спирачка на живота. Имахме достатъчно време да се информираме, анализираме и направим своите изводи за да продължим по-мъдри и добронамерени остатъка от живота си.

Би било много жалко, ако това ценно време е прекарано единствено в хейт.

Аз съм от това поколение, което именно защото е преживяло толкова много, прави разликата и оценява обективно. И лично аз, избирам да живея точно днес и точно тук, пред другата България, онази, зад „Желязната завеса“ на мълчанието, терора, промиването на мозъци, затворените граници, дефицитите и уравнивиловката. И това е съзнателен избор.

За непомнещите Чернобил:

Чернобилската авария е тежка промишлена авария, възникнала на 26 април 1986 година в съветската Чернобилска атомна електроцентрала.

Обикновено тя се приема за най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, като наред с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 година, тя е едно от двете събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.^[1]

Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

На 26 април 1986 г. в 01:23 часа реактор №4 на централата експлодира. Взривът разпалва пожар, който гори в продължение на 10 дни. Стотици хиляди са принудени да напуснат домовете си. Междувременно Северна Европа е обсипана от радиоактивни материали.

При експлозията загиват двама души. Инцидентът нанася немислимо тежки вреди на хората, които се раждат дни, месеци и дори няколко години по-късно.

Инцидентът е съчетание от дефектен дизайн и оперативна грешка, които създават смъртоносен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ са спрени и по-късно извадени от употреба. №4 е заграден с нестабилен бетонен пашкул.

През 2015 година международни донори събраха допълнителни 180 млн. евро, за да финансират нов саркофаг за атомната електроцентрала в Чернобил.

През 2016 година Украйна откри най-голямата в света подвижна метална конструкция, предназначена да покрие авариралия четвърти реактор на АЕЦ Чернобил, за да се гарантира безопасността за бъдещите поколения в цяла Европа. Гигантската арка е с височина 105 метра, което я прави по-висока от Статуята на свободата в Ню Йорк. Дължината й е 150 м., а широчината – 257 м. Конструкцията тежи 36 000 т., т.е. три пъти повече от Айфеловата кула в Париж.