Ако наистина имаше любов към ближния ..

Павлин Иванов

Днес стана ясно, че държавата отстъпи и извади извън законите и здравните норми православната църква в България. Дали това ще се отрази на разбиранията за държавност и ред на всички онези хора, които спазваме правилата, ще стане ясно скоро. Но по-важното е, че де факто, хора извън обсега на държавата, могат и налагат разбиранията си над всички останали жители на страната. Дори и върху законите приети от българския Парламент.

Многократно чух, че в българските църкви постоянно се кади против вируса, има молитви за здраве и това сякаш би трябвало да е достатъчно за не бъде създавана опасност за всички останали български граждани.

В този контекст е странно поведението и действията на Папата във Ватикана. Той е сам, загрижен и различен, говорейки пред празния площад „Свети Петър“. Може би не е толкова силна неговата вяра. Може би католиците не кадят достатъчно и се притесняват за собственото си здраве и за здравето на хората, които обичат. Защото когато истински обичаш си истински загрижен и знаеш, че от теб зависи живота на ближните ти.

Папата не си позволи в нито един момент да се постави над всички. Нито веднъж не подходи неразумно. Не позволи на хората, които обича, въпреки неговата и на католиците вяра, всички те да бъдат поставени в ситуация на опасност. Това, което Папата показва във всеки един момент е смиреност, силна вяра, истинска грижа, осъзнаване на реалността, а действията му идват от любов и загриженост. На празният площад във Ватикана няма уред за мерене на вярата. Има човечност и истинска, силна вяра в доброто.

Мюсюлманите, за първи път в историята затвориха ислямските светини – Голямата джамия в Мека и Джамията на Пророка в Медина в Саудитска Арабия.

Руската православна църква също затвори храмовете. В Гърция също затвориха. Така е и в огромната част на света.

Навярно навсякъде кадят и навсякъде се молят за здраве на ближните си. Навсякъде вярата е поставена на изпитание, но не и разума и обективните факти.

Може би за България е по-добре храмовете да останат отворени въпреки смазващата реалност. Едва ли ще има по-добра възможност за реална преценка на действията и начина на мислене на нашата църква и на лидерите на нашата държава. Тази криза показва много от скритите ни страни. Показва какви сме, на какво държим, кое е важно за нас и изобщо, що за човеци населяват тази територия.

Всички политици, държавници, местни величия винаги, по всякакъв начин отстъпват на църквата в последните години и не разбират, че така не се изразява уважение или смиреност. Дано знаят защо го правят.

Лично аз , не разбирам действията на държавата. Но кой съм аз, че да съдя?