А защо се стигна до заем, който ще се плаща от данъкоплатците?

Павлин Иванов

Както всяко едно правителство в България, така и Община Ловеч, вместо да решава проблем, просто си  създава друг, по-голям . Това винаги става за сметка на данъкоплатците. Такъв е казуса с искането на Маринова Общински съвет да й разреши да тегли заем до 1 милион и 200 хиляди лева.

Официалната причина за заема, който ще плащат данъкоплатците е: „поради възникнал временен касов разрив по бюджета на Община Ловеч“, макар да не се казва, кой точно човечец е докарал нешата до този „касов разрив“. А винаги проблемите си имат имена. Съдейки от документите, никой съветник даже не е попитал за това.

От приложената обосновка за искането на заема става ясно, че събираемостта на местни данъци и такси е с около 25% средно по-ниска от същия период на миналата година. Очевидно, бизнес и граждани не са имали възможност да се издължат на хазната заради загуба на работа и бизнеси. И логичният обвиняем за това не е някой безотговорен и некадърен човек на висок пост, а Covid-19. Според администрацията.

Истината обаче винаги е по-различна. И тя е в няколко аспекта.

Първо, до ден днешен, администрацията няма ясна визия за развитието на бизнеса и обшеството в Ловеч. Няма дори идея, точно какъв град трябва да бъде Ловеч след 10 години, за да върви стъпка по стъпка към целта. Не е ясно кои сектори трябва да се развиват за да излезе Ловеч и жителите му от блатото на катастрофално намаляващо и застаряващо население и ниските работни заплати.

Също така, не е ясно какъв икономически профил трябва да има Ловеч – туристически, културен, индустриален, иновативен, спортен, учебен. Във всеки план в последните 20 години има единствено думи, купени от някоя близка консултантска фирма. Но реален план по години и дейности, с ясна отговорност и срокове, няма. Няма и кой да го поиска.

Очевидно, след като няма визия за развитие и цели, всяка една мярка е гасене на някакъв пожар, на парче. Такъв е случаят с исканият заем.

Второ, на база на проучване направено от „Ловеч днес“, 98% (деветдесет и осем!) от гражданите взели участие в анкетата, смятат, че нито кмет, нито Общински съвет са им помогнали по какъвто и да било начин в трудните икономически времена на затварянето на държавата. Следователно, администрацията не е похарчила нито лев за бизнеса и хората в общината. Единствено е отказала в помощ малка част от бизнеса, като не им събира наеми за кратък срок от време. Това разбира се важи само за тези, имащи икономически отношения с Община Ловеч. А те не са много. Всички други се оправят сами.

Трето. Няма нито една икономическа структура на Община Ловеч, която да й носи пари. Няма, защото никой не може, а и не иска да създаде такава!

Няма дивиденти от фирмите, няма приходи от дялови участия, няма продажби на имоти, защото никой не иска да влага пари в този град, няма разрешителни за строеж, което би довело до увеличаване на облагаемата база данъчно задължени субекти. Т.е., в никаква форма, икономическата политика изразена чрез собствена инициатива на администрацията, не допринася за пълненето на бюджета.

Четвърто, няма никакво обяснение какво ще се покрива с този заем. Не става ясно каква е нуждата от него. А това е линия, идентична с тази на предишния кмет. 5 години без промяна! Това единствено удължава катастрофалнато положение, без никакъв шанс за промяна.

Няма също смислен проект с европейски средства, който да носи някаква принадена стойност. Няма реформа в нито една сфера. Няма инвеститори горящи от желание да вложат средства в иновативен или малко по-технологичен сектор. Няма развитие дори в образованието и дълго чаканото и шумно пропагандирано дуално обучение, което трябваше да е спойката между местния бизнес и образователните структури в града.

Няма и опозиция, която да поставя смислени въпроси и да прави полезни предложения. Изобщо предложения. Каквито и да било. Няма и управляващи, които да коригират „водачката“ си. Няма и съветници, които поне като личности, да внесат необходимите пакети мерки, за да се промени посоката на движение на града надолу.

Като резултата от всичкото това нямане и бруталната липса на всякаква критичност, следва и нямането на … пари!

След час, повечето съветници ще подкрепят предложението на Маринова за намерението й да ни задължи всички с още 1 милион и 200 хиляди лева. Ще я подкрепят с чувство на изпълнен дълг и с удобното разбиране (оправдание), че така помагат. Защото нито им се мисли, нито им се работи, нито им се чете и анализира, нито им се пишат предложения, нито им се защитава интереса на някакъв си бизнес и някакви си хора, гласували за тях.