Защо нямаме водещ като Лари Кинг из нашите медии? – Цветан С. Тодоров

Когато през януари 2021 година почина легендарният водещ Лари Кинг (87), прочетох, че през забележителната си кариера с безброй емблематични интервюта той спазвал следните правила – задавал най-простите въпроси, слушал отговорите, предпочитал да не знае за събеседника си повече от зрителя, никога не правил заключения.
Няма такова нещо като Лари Кинг из нашите медии. В голямата си част нашите водещи по телевизиите и радиата спазват съвършено друга практика – работят по правилата на самодейността.
Например те задават най-сложните въпроси, навярно с цел да объркат госта си. Не слушат отговорите и често прекъсват госта на най-интересното място, преди гостът да е развил тезата си. По-опитните събеседници вече знаят това и въпреки новия въпрос продължават да си доразвиват мисълта. Което води до абсолютен хаос в главата на слушателя.
Особено неприятно е когато водещият „изпусне“ разговора и допусне двама гости говорят едновременно един върху друг.
Нашите журналисти умират да правят капитални заключения. Заключенията навярно са в помощ на публиката, да не би да не разбере нещо. Любимите заключения са от рода на – Как допуснахте този хаос?, или Този безспорен успех не ви ли главозамайва?
Азбучна истина е, че събеседникът не бива да бъде прекъсван, защото това е знак на неуважение.
Друга често допускана грешка е интервюиращият да демонстрира колко много знае по темата. Тогава той включва цялата информация по темата в своя въпрос към събеседника. На последният се дава възможността само да я потвърди. Като знаеш толкова, защо си го поканил, пита се зрителят. Истинското майсторство е да бъдеш „по-прост“ от събеседника си, за да можеш да му дадеш възможност да каже повече от теб.
Крайно време е журналистите да започнат да се готвят по-сериозно за интервютата. Особено важен е първият въпрос, който дава тон на целия разговор. В наши дни мнозина започват тежки разговори с злободневни теми като „чекмеджето на премиера“, „джипката на Борисов“ и т.н., но от тази тематика е много трудно да извлечеш важна информация. Досега никой не е успял. Защото самоуверените и уж провокативните въпроси лесно могат да бъдат оборени.
Трябва да се избягват „затворените“ въпроси, защото при тях отговорите са само „да“ и „не“. Например ако попиташ: „Вие вярвате в победа на изборите, така ли? – със сигурност ще получиш положителен отговор. По-добре е: „Кой ще победи на изборите управляващите или опозицията?“
Много често допускана грешка е да се задават по два или три въпроса едновременно един след друг. Специалистите наричат тези въпроси „двуцевки“. При такъв род питания гостът обикновено отговоря само на последния въпрос, защото него помни. Тогава защо сме задавали другите въпроси?
Въпросът трябва да е един и много ясно формулиран. Понякога се допуска многословие, само ако искаш да дадеш възможност на събеседника да обмисли отговора.
Някои журналисти имат навик да „малтретират“ своя гост с остри директни въпроси. Също и да повтарят един и същ въпрос многократно с цел да стигнат до желания от тях отговор. Тоест, интервюиращият има готова теза и иска от своя гост да я потвърди. Той забравя, че важният е събеседникът, а не журналистът и неговите размисли. Ако имаш свои идеи – напиши статия, а не кани гост. Затова интересът към поканената личност трябва да е искрен, а не с цел разобличение и публичен линч.
Професионалистите твърдят, че журналистическият разговор е като любовен танц – трябва да увлечеш партньора си в ритъма, така че той да се чувства приятно. Интервюто е среща между интересни хора с цел споделяне на информация, която е интересна за публиката. А публиката винаги има право. Както и Лари Кинг.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!