Излезе нова поетична книга от Рене Карабаш (Ирена Иванова) – „Братовчедката на Зорбас
Издателство Жанет 45 (2020 г.)
Оформление: Люба ХалеваРедактори: Аксиния Михайлова, Надежда Радулова
Жанр: поезия
Корична цена: 13.90 лв.
Брой страници: 88
меки корици
ISBN: 978 619 186 575 8
https://books.janet45.com/books/1474
Книгата може да бъде поръчана онлайн, както и поръчана във всяка ловешка книжарница, включително в Ловеч.
ИРЕНА ИВАНОВА снимка: Георги Казаков (за #URBN)
За авторката:
Тя има дипломи за преводач и театрален режисьор, но диплома за актриса няма. Което обаче не ѝ пречи да бъде сред най-награждаваните български актриси. На етажерката ѝ са наредени международни награди от филмови фестивали в Локарно, Стокхолм, Сараево, Варна… Сред тях е и „Златна роза“, за ролята ѝ във филма „Безбог“ (реж. Ралица Петрова). През 2016 година Ирена получава специална покана за членство в Европейската филмова академия, създадена в годината на нейното раждане – 1989.
През 2019 г. на същата тази етажерка с отличията се нарежда и престижната национална литературна награда „Елиас Канети“, която Рене Карабаш получава за дебютния си роман „Остайница“. Същият роман ѝ носи и две важни номинации – за Роман на годината на и Литературни награди „Перото“. „Остайница” влиза в официалния каталог Contemporary Bulgarian Prose 2019: Ten Books from Bulgaria на Националния център за книгата, заедно с книгите на още девет доказани съвременни български писатели. Романът „Остайница“ е преведен вече на френски и арабски и предстои да бъде публикуван във Франция и Египет. Текстове на Рене Карабаш са включени в сборника Антология на най-превежданите български писатели.
Предишната ѝ стихосбирка „Хълбоци и пеперуди” е с номинация за Национална награда за поезия „Иван Николов“, което нареди Рене Карабаш сред най-младите номинирани за наградата поети. Отличена е и с първа награда за белетристика в Националния литературен конкурс „Боян Пенев“, а книгата, освен в България, е представяна и в Кеймбриджкия университет, в Лондон и в Прага.
В областта на театъра Ирена Иванова се развива като режисьор и драматург. Сред нейните театрални проекти са спектакълът „Очи сини коси черни“ (по едноимения роман на Маргьорит Дюрас), поставен от нея на сцената на Театър „Възраждане“, и участието ѝ в спектакъла „Портретът на Дориан Грей” (реж. Стайко Мурджев, по романа на Оскар Уайлд), на който тя е драматург и асистент-режисьор.
Ирена Иванова е основател на Творческа академия „Заешка дупка“, която ангажира изявени български писатели, сценаристи и драматурзи,
които помагат на пишещите хора в България да усъвършенстват и издадат своите текстове и ръкописи. Приемът за есенното издание на Академията в момента тече, в търсене на своите нови таланти на словото. (Повече за него можете да откриете на страницата на Творческа Академия „Заешка Дупка“ във Facebook).
Отвъд всичко това Рене е човек като вас, деликатен и безразсъдно смел, който ще опознаете още от първата страница на стихосбирката й «Братовчедката на Зорбас»
Другите за „Братовчедката на Зорбас“:
Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването – подир трабанта на миналото, бащата – градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш – смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане.
– Георги Господинов
Все ми се струва, че поезията не е за разбирачите, а за повярвалите в нея. Може би, защото читателят и поетът свързват сърцата си с копринен конец, по който вървят изранените ходила на Господ. В това последно проявление на божественото, от гърдите чудодейно прорастват кактуси, научаваш се да спиш с отворени очи докато другите бълнуват, чуваш смеха на баща си, вееш се като памучно бельо на простора Му и все повече не разбираш, но вярваш, че поетът жив лежи вкопан на хиляди метри в небето.
След „Хълбоци и пеперуди“ бях убеден, че поезията на Рене Карабаш вече е достигнала своя връх. Рядко съм бил толкова щастлив когато греша.
– Димитър Стоянович
Целият свят събран в магнитите на хладилника. Това е поезията ѝ за мен. Автентична. Русокоса, с остър поглед. Когато я видях за първи път… носеше ПАПКА. В нея – проект. Той излезе оттам и заживя. Явно всяко добро начало е събрано в папката от нашата баба.
– Снежина Петрова
Aко човек просто я слуша или чете, тя сякаш е на нашата земя от много по-отдавна. Пораснала, помъдряла и толкова, толкова земна.
– Петра Денчева, списание ELLE
Изгря звезда на българското, а и не само, литературно небе. Очаквам публиката и критиката да го оценят подобаващо.
– Светлозар Желев, списание DIVA
Богатият на метафори и подводни течения език є е втора природа, визуалната образност също. Текстът се лее, читателят се понася, унася, хипнотизира.
– Милена Ташева, Аз чета
Езикът ѝ „високо е люлян от вятъра“, а думите є удрят като жилави камшици, след които остава парене по кожата. Това е Рене Карабаш – ярък представител на столичното арт съсловие, която няма как да подминете на улицата, без да се обърнете след нея.
– Кристина Димитрова, Webcafé
Избрано от стихосбирката „Братовчедката на Зорбас“:
ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КАПИТУЛАЦИЯ
Тази любов е минно поле
премислям всяка крачка
изчислявам разстоянието между окопите
прехвърлям възможностите за капитулация
Понякога бомбата гърми в краката ми
друг път я чувам далече зад мен
само тогава обърквам огъня ѝ за цвете
което шеметно желая
но не мога да помириша
ТАЗИ КОЯТО СИ ТРЪГВА
Родена в грешната епоха
тя завършва държавния университет
по Масови напускания с отличен
след което написва
Книга на изоставянията
страховете ѝ се превеждат на множество езици
след премиерата на книгата авторката изчезва
безследно
някои казват че са я виждали да маха
от сбърканите букви в книгата ѝ
други изобщо отричат подобна книга да съществува
трети си обясняват изчезването
с академичната ѝ квалификация
от която тя научи най-важното:
Напускането се случва само веднъж
в ден съвсем обикновен
птиците пеят колите летят
и никой не забелязва
празната половина на синята пейка в парка
КАКВА ШЕГА
Обичам те
каза Пинокио
и ми бръкна в окото
AMOUR
Може би това е любовта:
да наблюдаваш струйката кръв
потекла от носа на любимия
да бършеш своя собствен нос
и кръвта отсреща да изчезва
МОМИЧЕТО С НАЙ-МНОГО ПРОФЕСИИ
Сутринта я видях да разхожда кучетата на всички съседи
после я разпознах в кварталния магазин
продаде ми три лимона и ми се усмихна
след час беше служителка в банка
обслужи ме подобаващо и ми пожела приятен ден
в три на обяд водеше новините
по първи канал
в пет часа пълнеше резервоара
на колата ми
след половин час ми каза че ме обича
в шест ми роди деца
в седем ми сервира вечерята
в осем ми показа точно колко ме е чакала
в девет ме попита как е минал денят ми
в десет остаряхме заедно
в единайсет целунахме внуците
и в 12 вече сънувахме онзи сън
от който щяхме да се събудим
в следващия наш живот
като новородени
КОГАТО МИ ЛИПСВАШ ГОТВЯ
Внимателно нарязвам безпокойството
добавям сол
къкря на слаб огън
Лука режа с очила за плуване и шнорхел
сълзите пълнят очилата
удавянето е въпрос на въображение
Преди да махна всички чувства от котлона
застройвам спомените
една сълза пада вътре
и се пресичам
Точно тогава срещам себе си
липсата ти си отива
вратата на сърцето се отваря
и замирисва на дом
Вече има при кого да се прибереш
ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА
Един и същи сън всяка нощ:
аз съм Исус
и Юда ме целува преди да се събудя
Отварям очи и поглеждам ръцете си
белезите от кръста сивеят в шепите
като очите на гугутка
и един въпрос не спира да ми дава мира:
Защо Юда ужасяващо прилича на мен?
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
