Ирена Анастасова: В политиката трябва да се чува гласът на разума

ИРЕНА АНАСТАСОВА е родена на 25 септември 1955 г. в Монтана. Завършила е философия в Софийския университет със специализация по социология. Дълги години е директор на едно от най-популярните училища в столицата – 125-о СОУ „Проф. Боян Пенев“ в кв. „Младост“. Била е общински съветник от БСП в София и народен представител от БСП в 42-рото и 44-тото НС.

duma.bg

– За пръв път БСП отива на избори с пълна листа в Ловешка област. Това означава ли, че очаквате да имате повече депутати от областта?

– Това означава най-напред, че нашата партия е в кондиция, че е готова за избори и ще се бори за победа. Ще се борим да постигнем не само това, което имаме в последния парламент – двама народни представители от Ловеч и областта, но и да увеличим представителството на Ловешка област в 45-ото Народно събрание. Проведох вече много срещи в отделни населени места, виждам желанието на хората да работят активно за тези избори. Виждам крайната им нетърпимост към това, което се случва в държавата и във всяко селище, така че – да, ще направим всичко възможно от Ловешка област да имаме повече народни представители.

– Какви са ползите и рисковете водачът на листата да не е местен човек?

– Има водачи на листи, които са местни хора и които и преди са били такива. Те трябва да обяснят сега на хората от района си, особено тези от ГЕРБ и патриотичните формации, които са управлявали 11 години, защо не са решени жизнено важни проблеми като водоснабдяването и здравеопазването например. Дали си местен или не, не решава проблемите. Става дума за отговорност и последователност за поставяне на цели и задачи, за преследването им докрай, за непрекъснат близък контакт с жителите на Ловеч и областта. Дори и да си местен, ако с месеци не си стъпвал в избирателния си район, няма как да си наясно с проблемите. А ако не си местен, но всяка седмица си сред тях, виждаш какви са им проблемите, мъчиш се да им помогнеш, бориш се да тях – дали си местен или не, губи значението си. Нашите досегашни народни представители от Ловеч – и Милко Недялков, и д-р Валентина Найденова, много отговорно се отнасяха към задачите си в парламента, това го констатирам и сега в срещите си с хората. Те през цялото време са разчитали на тях. И двамата, въпреки че не сме управляващи, са направили всичко възможно за решаването на проблемите на хората. Ползи и рискове има от всичко в този живот. В случая единственият риск е да не съм достатъчно позната на хората в областта, но смятам да го компенсирам в предизборната кампания и след това с активно присъствие в района.

– Като заместник-председател на БСП как ще защитите реално алтернативно управление на фона на десетките регистрира ни в региона партии?

– Имаме предимство пред новозаявяващите се партии за участие в тези избори с това, че не просто заявяваме сега алтернативно поведение – 4 години в парламента това правихме, със стотици алтернативни предложения. Нашата партия подготви не сега, а преди почти три години програма за алтернативно управление на страната – „Визия за България“. Тя не е просто и само наше партийно изобретение. Тогава обиколихме цялата страна, срещнахме се с хиляди хора, значителна част от тях не бяха партийни членове, бяха представители на различни гилдии. Обобщавайки след това техните предложения, създадохме „Визия за България“. Не от днес говорим по проблемите на страната, как ще управляваме, ако дойдем на власт. Така че в това отношение няма какво ново да заявяваме, просто ще акцентираме върху нашите приоритети. С цялото си досегашно поведение сме доказали, че наистина ще бъдем алтернатива на досегашното управление. Докато някои от новозаявяващите се формации тепърва трябва да доказват това.

– Сред кандидатите на БСП има икономисти, юристи, но е известна вашата теза, че образованието е в основата на развитието на държавата. А знаем огромните проблеми, създадени в него. На първо място – финансирането с нисък процент от БВП, осакатеното и политизирано съдържание на учебниците по история, проблемите  и на учителите заради демографската криза. Какво ще предприемете най-напред в тази посока като депутат в новия парламент?

– Като имаме предвид цялата ми професионална биография, съвсем ясно е за всички, че на сърцето ми са проблемите на образованието, които не са от днес и от вчера. У нас образованието се разрушава от началото на прехода, но особено силно това пролича след реформата от 2001 г., която изцяло промени учебното съдържание. И като резултат стигнахме дотук. През всички тези години ние, които сме работили в системата на образованието, виждахме недъзите и непрекъснато сме обяснявали, че това така не може да продължи. Но то продължи. ГЕРБ управляват 11 години, ясно беше, че трябва да има реформа в образованието и преди това, но тя не се случи и в тези 11 години. В края на миналия и в началото на този мандат започна да действа новият закон, който е творение на ГЕРБ. Когато влязохме в 44-тото Народно събрание, първата ни жалба до Конституционния съд бе срещу Закона за предучилищното и училищното образование, оспорихме над 30 от членовете. С това отговарям на въпроса за огромните проблеми, които създаде този закон – той не просто не реши тези проблеми, които се бяха натрупали, той създаде нови проблеми. В рамките на тези 4 години каквото съм могла да направя като представител на партия, която не е управляваща в момента, съм го направила. Опитвала съм се с предложенията си по някакъв начин да туширам проблемите, които създава този закон. Самите управляващи видяха, че не става, и започнаха на парче да го поправят, което доведе до още по-сериозни проблеми.

– Трябва ли да се промени законът след толкова кърпежи?

– В следващия парламент трябва да се намери политическа воля у всички, защото образованието се нуждае от консенсус. Не знам дали може да се поправя този закон, но е опасно също да вървим към нов закон, защото в нашата система не може през четири години да се сменя законодателството. Трябва да се намери обаче консенсус за няколко основни неща и най-важното, за което съм абсолютно убедена, че трябва да има промени, е учебното съдържание. Промяна в образованието не може да има без промяна в учебното съдържание, без съобразяване с възрастовите особености на децата и без премахване на подмяната на историята, на осакатяването на литературата, на българския език. Ако това не се преодолее, ако поднасяме на учениците изопачени исторически факти, ако ги лишаваме от изучаването на класически български произведения, дори и този, който не работи в нашата сфера, може да си даде сметка какво поколение отглеждаме.

– БСП предлага облекчения за родителите чрез подоходните данъци. Обяснете малко повече.

– В нашата програма предлагаме облекчение в подоходните данъци като елемент от т.нар. семейно подоходно облагане. Ако управляваме и реализираме нашите предложния, всеки родител с едно дете в рамките на годината ще спестява 500 лв. от данъците си; ако е с две деца, 1000 лв. от данъците ще бъдат спестени и ще остават в семейството за други нужди. Имаме предложение за безплатни ясли и детски градини, за безплатни учебници от I до XII клас, за еднократна помощ в началото на всяка учебна година не само за първокласниците, а за всички деца до IV клас.– И един въпрос, дано не ви се види странен – вие не сте агресивен човек, а в политиката трябва повече експанзия срещу арогантността на сегашната власт, която пак се готви да управлява…

– Съгласна съм, че в същността си не съм агресивен човек и, честно казано, в този 4-годишен мандат ми беше много трудно да възприема начина на поведение в пленарната зала. Това, че не съм агресивна, не смятам за свой минус. В политиката все повече трябва да се чува гласът на разума, проблемите да се обсъждат спокойно и да се търси решение. Понякога оправдавам колегите, които са по-агресивни, защото 4 години се сблъскахме със стена от арогантност, лъжа, лицемерие; с едни самозабравили се хора, които по никакъв начин не чуват това, което се говори отсреща, независимо дали са съгласни с него или не. На тези години едва ли ще стана друга. Цял живот съм работила с деца и родители и съм наясно, че когато се подхожда с разум, с човещина, със спокойствие, се намира решение.
В другите сфери може понякога и да прехвърчат искри, но ако за образованието не можем да постигнем консенсус, нищо няма да постигнем. 11 години ГЕРБ не чуха нищо от това, което говорехме за системата на образованието. От утре, както се казва, ние сме на власт, това означава ли, че не трябва да ги чуваме? След 4 години друг може да е на власт. Ако през 4 години не се чуваме какво предлагаме за образованието, не само ще стоим където сме, но ще вървим назад. Нека да следваме примера на други европейски нации, които постигнаха такъв консенсус в сферата на образованието и сега са в челните редици на всички международни изследвания за грамотност и способности на учениците.