Какво ли ни обединява и какво ли ни разделя нас хората?

Мила Йонкова, ПЕГ „Екзарх Йосиф I“

Какво ли ни обединява и какво ли ни разделя нас хората? Защо ли запълваме времето си с тревоги, съсредоточавайки се върху отрицателното, вместо да си спомняме радостта от сплотяването, единството и доверието? Къде изчезна тази връзка между хората, която ни правеше солидарни и задружни; която ни правеше общество? Безброй въпроси, чиито отговори някои от нас си мислим, че знаем, и въпреки това тези отговори винаги са неточни и неясни.

Заради забързаното си ежедневие и динамичния си живот, днес хората се стресират повече, започват да гледат мрачно на всичко и не се замислят върху важните въпроси. На нас проблемите винаги са ни в повече, отчаянието и разочарованието ни от всичко е вечно и това ни кара да гледаме на света от сложната му, грозна страна. Ставаме по-плахи, предпазливи и недоверчиви към хората. Личните ни комплекси започват да избиват наяве и ни правят надменни, егоистични и нечестни. Забравяме да обръщаме внимание на малките неща в живота, които ни правят щастливи.

Разделени сме и защото някои се мислят за по-велики отколкото са или за по-добри от другите.  Дали е защото са по-богати, по-образовани или по-висшестоящи, те вярват, че личните им блага винаги са по-важни от общите цели и идеали. Не могат да видят гледната точка на другите, отблъскват околните и се затварят в себе си.

Най-лошото качество в съвременния човек е алчността и лицемерието му. Той живее с цел да има изгода от всичко, което прави за другите. Не може да прави жертви, от които да не очаква нещо в замяна. В такъв тип хора ние няма да  намерим разбирателство, истинско съчувствие и подкрепа.

Всеки от нас трябва да се опитва да промени това. Трябва да припомняме на хората за истинността на този свят, за какво разкрива той, когато сме единни и искрени един към друг, и затова колко по-красив и пълноценен е животът, щом се обединяваме и разбираме.