ОЛЕГ СТЕПАНОВ: Не бих продал съвестта си. Интервю на Цветан С. Тодоров

Руският режисьор Олег Степанов постави в Ловеч „Брачен договор“ от Ефраим Кишон. Олег Степанов е бивш директор на театъра в Камчатка, но в края на 2022 г. напуска Русия след натиск да подкрепи войната в Украйна.
Роден е през 1979 г. и е сред успешните театрални режисьори в страната си. Завършва режисьорския факултет на ГИТИС. От 2012 до 2018 г. е главен режисьор на Сарапулския драматичен театър. Поставя пиеси на Гогол, Островски, Бекет, Тенеси Уилямс, Мартин Макдона, Ханох Левин в театри из цяла Русия. Носител е и на много театрални награди в родината си. Пристига в София през ноември 2022 г., бързо научава български език. Тук поставя няколко пиеси, сред които „Внимание, любов!“ на руския драматург Олег Данилов. Разговаряме в Ловеч след премиерата на „Брачен договор“ на 20 март 2025 г.

– Олег, в едно интервю казваш, че театърът условно се дели на режисьорски и актьорски. Ловешката ти постановка къде я поставяш?
– „Брачен договор“ е спектакъл, ориентиран към зрителя. Аз самият съм започнал като актьор и е трудно да делиш театъра на зрителски и режисьорски. По-скоро става въпрос за това, къде поставяш фокуса.
– Кои са твоите любими руски режисьори?
– Много обичам Юрий Бутусов, Дмитрий Кримов също. Те работят главно в режисьорския театър. Кримов например прави силно визуален театър. Той напусна Русия и сега има свой театър в САЩ.
– Виждам, че в Русия си поставял „Жената от пясъците“ по романа на Кобо Абе. В него пясъците имат важна роля. Как ги направи на сцената?
– Направихме големи метални конструкции, нещо като варели. Вътре сложихме различни неща, които като се въртят, издават специален звук. Така че на сцената пясък няма, има звук. Намерихме театрален еквивалент. Това е любимото ми произведение. Поставихме го в Казбас, в Сибир. Спектакълът беше дълъг три часа и половина, но получихме към 15 награди от цяла Русия.
– Какви са твоите принципи за при съставяне на репертоара, след като си бил директор на държавния театър в Камчатка?
– В Русия става така – получаваш от администрацията т.нар. „пътна карта“. В нея е отбелязано колко финансови средства трябва да изкараш. Не се посочват теми, сам ги избирам. После гледаш какви тенденции има, какви интереси има сред публиката. За сезона планирам около шест заглавия и винаги предвиждам възможност за още две заглавия чрез проекти. Освен това се съобразявам с различните възрастови групи, има пиеси за голяма и за малка сцена и т.н. Правиш разчет, за да изкараш тези планирани пари и да привлечеш тези зрители. И ако не изпълниш заложените параметри в пътната карта, получаваш глоба.
-Кой прави тази пътна карта?
– Министерството на културата. Освен това имаме технически съвет в театъра, който решава проблемите с режисьора, художника, композитора, прави се бюджет и т.н. Накрая се подписва договор и работата почва.
– Как оценяваш българския период в твоето творчество, който е малко над две години?
– Не знам, много е рано, за да кажа. Освен в Ловеч правя още един проект в Топлоцентрала в столицата. Казва се „Pro четене“. Търся моята публика. Това са преводи на различни съвременни драматурзи. Има преводи на Мая Панайотова на текстове на Женя Беркович и Светлана Петричук. Те двете са обвинени от властта и са в затвора вече година. И това заради пиесата им „Финист- ясен сокол“, която разказва за връзки със сирийци. Това е много страшен случай. Две жени направиха документална пиеса, взеха наградата „Златна маска“, а след две години се озоваха в затвор с присъда шест години.
– Кой провежда цензурата в Русия?
– Никой не знае как става това. Някой прави страшни неща и нищо не му се случва. Друг пише например думата „Мир“ – и влиза в затвор.
– Колко постановки имаш в София, освен „Внимание, любов“?
– Правих за децата постановките „Дивият запад“, „Островът на съкровищата“ и проекта „Pro четене“. За „Островът“ направихме страшна сценография. Тя беше дело на художник от Русия.
– Има ли у нас много руснаци бежанци?
– Може би около 100 човека?
– Ти откъде мина за да дойдеш в България?
– Минах през Киргизия и Истанбул. В Киргизия беше пълно с бежанци, там има хуманитарна катастрофа. Скочиха цените на имотите, на квартирите.
– А как е атмосферата в Русия?
– Мога да кажа само едно – има страх. Всички са изплашени. Има някакви ненормални патриоти, които не разбират какво говорят. Голямата част от хората са индиферентни, това е също израз на безсилие. Но има голяма организация за възхвала на Путин, чрез бюрокрацията, чрез Министерството на културата. Щастлив съм, че нямам връзка с това. Не бих продал съвестта си.
– Според теб как Русия ще излезе от тази война с Украйна?
– Не знам. Помня, че когато СССР се разпадна, моята баба изпадна в страшна депресия. „Аз вярвах в СССР, как е възможно да го няма!“ Три поколения вярваха в светлото бъдеще на СССР. А сега има само страх… Някои мои приятели днес реагират така: „Не ме занимавай с това!“ Те не искат да говорят за политика. Въпросът не е само в идеологията, а за това, че Путин извършва убийства, а другите мълчат. В Русия вече няма свободни медии. Аз следя „Новая газета“, Александър Невзоров в Ютюб, много са, но те всичките излязоха от Русия.
– Слушаш ли Никита Михалков?
– Не, той е някаква смешка. Има още много големи актьори, които се предадоха. Мълчат. Пазят си гърба.
– Сега, след като в САЩ пак избраха в Тръмп за президент, обикновeният руснак промени ли отношение към Америка?
– Мисля, че сега руснаците са много объркани. Защото преди се смееха на американците, а сега станаха приятели… Как е възможно?!

– След постановката в Ловеч „Брачен договор“, с какви впечатления се тръгваш?
– Работата беше много приятна. Направихме я за 20 работни дни. Удивителното е, че за първи път виждам местните актьори и ги бях избрал за ролите по снимки. И разпределението се оказа удивително точно. Влади Въргала като дойде, каза – за първи път толкова точно е всичко. Това беше избор по интуиция. Виждам още, че зрителят тук е много отворен за театър. И градът е много хубав. Става са релакс. Ходих до Вароша, до крепостта. Абсолютен дзен.
– Какви са ти плановете?
– Имам планове. Започваме с приятели проекти в читалището в Княжево. Имаме и едно помещение на ул. „Опълченска“. Целта ни е да поставяме съвременна драматургия.
-Виждам, че си решил да ставаш българин… Научил си български език.
– /Смее се/ Как се става българин?

„Брачен договор“ от Ефраим Кишон, режисьорът Олег Степанов. В ролите Владислав Карамфилов – Въргала, Диана Спасова, Аделина Петрова, Боряна Бабанова, Васил Грънчаров и Стилиян Маринов. Сценография и костюми Константин Вълков, музика Мартин Костакиев.

снимки Изабела Манолова и Цветан С. Тодоров

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!