Осем месеца по-късно

Павлин Иванов

8 месеца след влизането на Covid-19 в България, обществото е разделено отчетливо на две диаметрално противоположни позиции по отношение на опасността и мерките за ограничаване на заразата. Всяка от позициите си има своите аргументи, които за хората споделящи ги са сериозни, основателни, подплатени с факти и тези на светила в медицината и политиката.

Истината е, че няма никакво значение кой в какво вярва и какво отрича.

Ако погледнем проблема през очите на хумора, има само два статистически издържани варианта:

Ако питате мъжете, шанса да се заразите е 1 на 8 милиона. Ако питате жените, шансът да хванете Covid-19 е 50 на 50 – или ще заразите или не.

Проблемът дори не е толкова в различните трактовки и теории, а в простия факт, че сме склонни да се изпотрепем с противниците си, които не приемат нашите аргументи. Това едва ли е от полза за някого, но е обективна действителност, която не може да бъде заобиколена.

Пределно ясно е, че около коронавируса и още повече около мерките на правителствата за опазване на живота и здравето на населението има множество спорове, удивителна липса на логика и последователност и откровена безпринципност. Това допълнително обърква разделеното и по този въпрос общество.

Може би простите решения са най-работещи.

Обикновено учим децата си, че правилни или грешни решения в живота няма. Има единствено решения и избори, за които носим отговорност и трябва да сме готови да се справим с последиците от тях, независимо дали са позитивни или негативни.

От тази гледна точка, никой човек, който смята заразата за сериозна опасност не е в състояние да убеди привърженик на конспиративните теории, че пандемията е нещо реално и има значими негативни последици за живота и здравето на хората. Обратното също е невъзможно. И точно тук цялата система се срива. Най-малко, защото при разнобой всички си патят. И тук няма изключение.

Може би е по-добре да подхождаме с разбиране към тези, които изпадат в паника, но и към тези, за които вирусът е просто някакъв грип. Ако все още имаме някакви човешки черти, би трябвало да уважаваме мнението на околните, независимо колко абсурдно е за нас.

Мисля, че и за едните и за другите, истината идва единствено през личния опит. За невярващите в силата и смъртността причинена от Covid-19 реалността ще дойде със заболяване на техен близък или човек, когото познават лично.

Единственото нещо обаче, което не подлежи на коментар е много просто:

Здравната система, болниците в ловешко, не могат да се справят при малко по-сериозен наплив на болни, независимо от тяхното заболяване. И проблема не е нито в парите, нито в леглата, нито в медикаментите.

Просто няма достатъчно медици. А една голяма част от наличните са във възраст, в която все по-трудно ще могат да помагат на съгражданите си.

Всъщност, най-лошото е, че няма как да се произведат доктори и сестри за няколко дни или месеци, а и няма от къде да вземем.

Дали вярвате или не в съществуването на коронавируса и усложненията произтичащи от заразяването с него, единственото смислено важно нещо остава обективната действителност – при наплив на болни, дори да са от най-простото хранително натравяне, няма да има кой да се погрижи за тях.

Ако не ви се носят маски, недейте. Но прочетете пак какво се случва при наплив на болни.

Ако не ви се спазват никакви мерки, недейте ги спазва. Дано да има кой да помогне ако се наложи да влезете в болница. Още повече тук.

Ако смятате, че всичко е световен заговор и Бил Гейтс умира от желание да сложи чрез ваксина точно на вас ваксина, с единствената цел да контролира живота ви, ок. Дали ще има кой да ви сложи система в болницата ако ви се наложи и малка интервенция?

Мисля, че схванахте посоката на моя коментар.

Сами носим отговорност за последствията от собствените си решения. Дори те да водят до загуба на живот и здраве.

Категорично не смятам, че има място както за паника, така и за обичайно за други времена поведение. И двете крайности да се случат е малко вероятно. Но все пак, нека имаме едно на ум, нека имаме и уважение към мнението и разбиранията на хората срещу нас. Живеем заедно и би било хубаво това да се случва по много по-приемлив за всички ни начин. Заслужаваме го.