Признанията, които ни липсват

Павлин Иванов

Няма спор, че тази здравна криза е най-голямата в човешката история. Както всяко разтрисане на обичайния ни на живот и това отваря прозореца за нови усещания. Едно от тях е ПРИЗНАНИЕТО или НЕпризнанието на добрите неща, които правим.

Хора излизат вечер и ръкопляскат от терасите си в знак на признание към лекарите, сестрите, санитари, за това, че тяхната отговорност точно в този момент на човешката история е гигантска. Предполагам, медиците усещат подкрепата. Но ръкопляскания изискват и научните работници, министри, шофьори, продавачите в магазините. А защо да не заслужават огромно признание и онези хора, които спазват правилата на ограничения и на практика спасяват животи чрез отговорното си поведение? А куриерите? А полицаите, служителите в различни администрации? А хората работещи във фабрики и заводи, собствениците на бизнеси, които създават организация икономиката да не спре?

Мисля, че всеки един нормален човек заслужава уважение и признание за отношението си към околните, за ума и знанията, които влага в справянето с извънредната ситуация, в която живеем точно днес.

Изобщо, оказва се, че всички имаме нужда от уважение, признание, внимание, доброта. Защо сега?

Просто сега се виждат всички дефицити и липси, с които сме живели дълги години като личности и общество. Искаме не да бъдем значими и важни, а просто да се отнасят към нас като отделни хора, с нормална човещина и уважение.

До скоро една част от българите обясняваха колко им е изкуствено отношението на продавачката в Германия, лекаря в Испания, чиновника в Брюксел. Неидващите от сърце търговски усмивки към абсолютно всеки клиент. Оказва се обаче, че на нас, дори точно тези дежурни усмивки ни липсват. Липсва ни добронамереността. Боже, колко ни липсва това!

В днешното извънредно положение, характеризиращо се с реално опасност за здравето, финансите, работата и бизнеса ни, не се ли променяме поне малко? Не усещаме ли, че вече сме дори една идея по-човечни разбиращи и оценяващи към хората около нас?

Би било жалко, ако няма промяна. Трудните моменти в живота ни, винаги ни дават награда – знание, просветление, разбиране. Лично аз съм убеден, че светът вече не е същият и никога няма да бъде както преди Covid-19.

И нека времето, с което разполагаме, ни даде възможността да осъзнаем простичките неща – колко лесно можем да загубим това, което имаме като хора, пари, усещания. Нека осъзнаем, че сега е момента да размислим как да продължим. Искрено се надявам новото начало да бъде различно, умно и добро. А дали ще бъде такова, зависи от абсолютно всеки един отделен човек. И от мен и от теб.

Благодаря ви, че вървим по пътя заедно!