Така започна и всичко. И беше правилно!

Павлин Иванов

Има една крилата мисъл на Стив Джобс: „Hямa cмиcъл дa нaeмaш yмни xopa и дa им ĸaзвaш ĸaĸвo дa пpaвят – ниe нaeмaмe yмни xopa, зa дa ни ĸaжaт тe ĸaĸвo дa пpaвим“. Така започна и всичко.  И беше правилно!

Беше поканен Щаб от експерти. Очевидно с идеята да дават съвети и препоръки, защото знаят, образовани са, учат новостите в движение, получават информация, която ние нямаме. Анализират, правят изводи. И поне здравните мерки до един момент срещаха и одобрение и имаше логика в тях.

Всяка неяснота по отношение на здравните мерки, идваше първо от неясните заповеди на Министъра на здравеопазването, които изискваха тълкуване. А такова нямаше кой да даде. Така е и до днес.

Проблемите със здравните мерки се задълбочиха, очевидно с оказвания натиск. Подобен натиск оказаха на своите експерти и Тръмп и Борис Джонсън и моя „любимец“ – президента на Бразилия Болсонаро. За тримата изброени, всичко с вируса беше някаква шега. В Щатите измряха десетки хиляди и лъсна лошата здравна система, като се стигна до откровено неуместното предложение за инжектиране на дезинфектанти.

Във Великобритания, самият подценяващия ситуацията Джонсън прекара тежки дни в болница, а президента на Бразилия и до ден днешен е на мнение, че хиляди ще умрат, но такъв е живота.

Здравните мерки в България бяха обяснени и защитавани сравнително добре: Докато няма сигурно лечение, трябва да се направи всичко възможно да се ограничи разпространението на заразата.

България, както обикновено, се раздели на две. Една голяма част, въпреки неяснотите във всяка заповед, прие да спазва мерките. Една малка, но шумна, безпардонна и доста агресивна част от населението, сподели вижданията на Тръмп и прие, че е голямо геройство да хейти за нещо непознато нито на светилата в медицината по света, нито познато на обикновения българин.

Спазващите правилата приемаха ограниченията и се бориха със себе си, защото виждаха все по-налудничави хора от телевизионните екрани, без ясни факти и аргументи да трошат крехкото обществено доверие в може би едничкото обществено приемливо в последно време нещо – Щаба. Спазващите търпяха това, защото виждаха смисъла и разбираха целта. Осъзнаваха, че винаги и във всеки народ има 10% население, което е винаги против и трябва да приемем този факт.

Спазващите осъзнаваха, че мерките изпълняваха целите си и дълго време България успя да се опази. Обаче жаждата за едното ядене на агне, талибанизма на църквата за Великден, неосъществения от години бунт на неосъществени хора, взеха връх и сложиха прът в колелото. Увеличиха се заразените, но същевременно мерките започнаха да се охлабват заради натиска. Въпреки, че поканените да дават съвети и препоръки се противопоставиха , при това доста публично и категорично, изпълнителната власт прие „народняшка“ позиция и удовлетвори жаждата за агнешко и мерака за теферич.

С всяко ново нарастване на случаите на зараза, мерките стават все по-разпуснати. А това, за спазващите правилата, разбиращите целите и виждащите смисъла на всичко в това трудно време, започна да ерозира доверието в системата. До днес, когато се оказа, че всички лишения до сега са напразни и отиват в канала. Жалко. Редът отново загуби битката с анархията.

Стив Джобс казва също:  „Haй-дoбpитe xopa мoгaт дa ce pъĸoвoдят и caми – тe нямaт нyждa дa бъдaт yпpaвлявaни. Koгaтo paзбepaт ĸaĸвo тpябвa дa пpaвят, тe щe paзбepaт и ĸaĸ дa гo нaпpaвят. Te имaт нyждa oт oбщa визия.

И тoвa e лидepcтвoтo: дa имaш визия, дa мoжeш дa я изpaзиш яcнo, тaĸa чe xopaтa oĸoлo тeб дa я paзбepaт, и дa пocтигнeш ĸoнceнcyc зa нeя“.

Точно това лидерство обаче изисква и лидер, носител на точно това разбиране. А такъв, за съжаление, няма!

И все пак, аз вярвам, че „нaй-дoбpитe xopa мoгaт дa ce pъĸoвoдят и caми – тe нямaт нyждa дa бъдaт yпpaвлявaни.“ Те знаят какво да правят и без лидер.