Читателите питат: Реални ли са противоепидемичните мерки, прилагани на територията на МБАЛ „Проф. Параскев Стоянов“ – Ловеч

На редакционният имейл получихме писмо от Илияна Красналиева. Темата са реалните мерки срещу Covid-19 и контрола по спазването на заповедите. Тема, касаеща всички ни, особено в последните дни.

„Ловеч днес“ подхожда с уважение към всички медицински специалисти, призвани да възвръщат здравето ни, но изпитва още по-голямо уважение към реалността и нуждата от смислени корекции в поведението и действията на хората управляващи процесите по време на пандемията.

Представяме ви в цялост мнението на г-жа Красналиева:

Уважаема Г-жо Директор,

След като днес стана ясно, че Ловеч върви към „червената зона“ на разпространение на COVID-19 и местният щаб направи своите препоръки към дискотеки, библиотеки и всички останали, се обръщам към Вас с молба да разясните какви са противоепидемичните мерки, прилагани на територията на МБАЛ „Проф. Параскев Стоянов“ – гр. Ловеч. Ще Ви помогна с няколко насочващи въпроса:

– Контролира ли се достъпът на граждани на входовете на болничното заведение?

– Разделени ли са потоците от пациенти, които идват за консултация в Спешно отделение, както и на тези, посещаващи ДКЦ-то?

– Допускат ли се придружители на лежащо болните?

– Извършва ли се дезинфекция на помещенията след откриване на позитивен медик или пациент?

Понеже знам, че надали ще ми отговорите, ще си отговоря сама:

– Достъпът на гражданите е повече от свободен – може да влезете когато и откъдето си поискате. „Охраната“ въпроси не задава, температура не мери и слабо се вълнува дали някой влиза или излиза, дали внася или изнася.

– Потоците не са разделени. В събота забелязах „нововъведение“ – в коридора пред Спешното са поставени едни изпокъсани и амортизирани диванчета от времето на късния соц, на които пациентите би следвало да изчакват реда си без оглед на оплакванията – хора има всякакви, не всички се съобразяват.

– Придружители се допускат, PCR никой не им търси (както и на тези, които подлежат на оперативна интервенция) и даже са добре дошли.

– За дезинфекцията – знам, но разчитам на Вашата съвест като директор и като инфекционист.

Д-р Нановска, хубаво е човек да се снима с дарения от граждани и да посреща драги гости от Общината. Но още по-хубаво е една болница да се управлява именно като такава с всички произтичащи от това неудобства. Визия за превенция имате ли?

Визия за намиране на млади специалисти имате ли – лекари и сестри по над 65 ли са тези, които ще посрещат тази втора вълна? За тях помислихте ли?

Бъдете активни заедно с цялото ръководство и администрация на болницата. Сега му е времето. Утре ще е късно.

Писмото адресирам и до ловешки медии – поне в тяхната ангажираност съм сигурна.

С уважение,

И. Красналиева