BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRomanian
Facebook

Аз съм от онова поколение, което

Павлин Иванов

Аз съм онова поколение, което преживява всичко и продължава напред. От ученическите години и експериментите на Александър Фол, до всички разтърсващи промени, за които нито ние като млади хора, нито родителите ни, имахме ноу-хау за справяне.

Аз съм от онова поколение, което живееше зад желязната завеса. Буквално завеса!

Аз съм от онова поколение, което беше на военно обучение на „Липака“ и без обяснение беше върнато в Ловеч изключително бързо. Без обяснение!

Моето поколение дни след 26 април 1986 г. разбра, че е избухнал реактор 4 в ядрената централа „Чернобил”. Това поколение нямаше привилегията да бъде информирана от Щаб по телевизията какво се е случило, нито привилегията някой да му дава знания какво да прави в такъв момент.

Желязната завеса беше непробиваема! Цената на тази здрава преграда между нас и нормалния, западен свят, бяха човешки животи и трагичните последици преследващи ни вече 34 години.

За 34 години излезе много информация за случилото се тогава. И всичко това има различни измерения. Но едни от най-важните уроци за всички ни са два:

  1. Човеците имаме право да бъдем своевременно информирани за всяка заплаха засягаща животът и здравето ни. Независимо колко е лоша новината, имаме право да получим истината, за да знаем как, кога и какво да правим за продължим живота си. И да, това точно днес се случва.

Макар и неприятни, доста често плашещи, новините се съобщават.  При това в момент на криза, това се случва всеки ден. Всеки ден имаме информация и знания, които ни помагат да продължим напред с минимални щети.

  1. Поредицата неглижирани малки грешки, съчетани с „калинки“ неможещи и некомпетентни да взимат решения, оказват екзистенциално влияние върху живота ни. Този урок, не сме го научили. Грешките на миналото се повтарят. „Калинките“ са повече от всякога. Това е и причината доста често да се сблъскваме с последиците от лошите решения и чудовищната липса на контрол и последваща справедливост.

Хубавото е, че в моменти на криза като днешната, все пак се вижда, че има и малко на брой, умни, образовани, умерени и спокойни хора, които виждаме за първи път публично. И точно на тези хора, аз благодаря! Изненадан съм, че ги има. Изненадан съм и че имат реално влияние, точно днес.

Никой не е безгрешен на този свят. Всичко винаги може да бъде по-добре. Точно за това е важен пътят, които всички заедно вървим. И точно днес, 34 години след Чернобил, след преживяното зад „Желязната завеса“, не разбирам жаждата на псевдоинтелектуалци и инфлуенсъри да споделят откровено фалшиви новини, да са винаги наострени срещу всяко решение касаещо именно техния интерес, да тръбят колко са различни от стадото …  Не разбирам.

Заради Covid-19 светът дръпна за повече от месец ръчната спирачка на живота. Имахме достатъчно време да се информираме, анализираме и направим своите изводи за да продължим по-мъдри и добронамерени остатъка от живота си.

Би било много жалко, ако това ценно време е прекарано единствено в хейт.

Аз съм от това поколение, което именно защото е преживяло толкова много, прави разликата и оценява обективно. И лично аз, избирам да живея точно днес и точно тук, пред другата България, онази, зад „Желязната завеса“ на мълчанието, терора, промиването на мозъци, затворените граници, дефицитите и уравнивиловката. И това е съзнателен избор.

За непомнещите Чернобил:

Чернобилската авария е тежка промишлена авария, възникнала на 26 април 1986 година в съветската Чернобилска атомна електроцентрала.

Обикновено тя се приема за най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, като наред с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 година, тя е едно от двете събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.[1]

Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

На 26 април 1986 г. в 01:23 часа реактор №4 на централата експлодира. Взривът разпалва пожар, който гори в продължение на 10 дни. Стотици хиляди са принудени да напуснат домовете си. Междувременно Северна Европа е обсипана от радиоактивни материали.

При експлозията загиват двама души. Инцидентът нанася немислимо тежки вреди на хората, които се раждат дни, месеци и дори няколко години по-късно.

Инцидентът е съчетание от дефектен дизайн и оперативна грешка, които създават смъртоносен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ са спрени и по-късно извадени от употреба. №4 е заграден с нестабилен бетонен пашкул.

През 2015 година международни донори събраха допълнителни 180 млн. евро, за да финансират нов саркофаг за атомната електроцентрала в Чернобил.

През 2016 година Украйна откри най-голямата в света подвижна метална конструкция, предназначена да покрие авариралия четвърти реактор на АЕЦ Чернобил, за да се гарантира безопасността за бъдещите поколения в цяла Европа. Гигантската арка е с височина 105 метра, което я прави по-висока от Статуята на свободата в Ню Йорк. Дължината й е 150 м., а широчината – 257 м. Конструкцията тежи 36 000 т., т.е. три пъти повече от Айфеловата кула в Париж.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!