На 11 май 1901 г. „Върви, народе възродени“ зазвучава в петокласното мъжко училище „Йосиф I” в квартал “Вароша”

В спомените си за този паметен ден от своя живот, Панайот Пипков пише: „Малко дни преди 11 май на 1900-1901 учебна година имах час по пеене в един от третите класове на Ловечкото V-о класно мъжко училище „Йосиф І-й”, гдето учителствах за първи път и първа година. Трябваше да напиша нова песен за учениците, обаче по нямане на готов и подходящ текст, реших да отложа написването ѝ за следния час, а текущия да прекарам в изпяване на разучени песни.

Един от учениците се бе навел над някакъв учебник и четеше с увлечение напечатаното в него стихотворение на Св. Св. Кирил и Методий от именития наш мислител и поет Стоян Михайловски. Понеже търсех текст, надвесих се и аз да прочета непознатото за мен стихотворение. Още непреполовил бисерните му куплети, в главата ми прозвуча вече вдъхновена от тях музика. Пред черната дъска се мъдреха тебеширени късчета.

В бързината, с която почнах да чертая петолинието, тия дребни късчета се топяха между пръстите ми или се пръскаха на вси страни, обърнати на прах. Учениците – всякога будните ловчански ученици – разбраха какво ми трябва. Повече от двама-трима се втурнаха в дирекцията за тебешир. Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути; обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце.Имах на разположение още тридесет минути – време, достатъчно да разуча песента поотделно и да опитам дружно.

След първото ѝ изпяване в хор, удари звънецът, но учениците – мнозина от които бяха и певци в ръководения от мен ученически църковен хор – станаха прави и ме помолиха да прекараме междучасието в неколкократно изпяване на новата песен. Те дори не изчакаха моя отговор и запяха с такава сила на прелели от възторг детски гласове, че всичкия шум от настъпилото междучасие заглъхна. Учители и ученици се трупаха пред вратата на класа, за да слушат каквото не бяха чули до тоя ден.”

Директорът на училището Христо Бръмбаров също е развълнуван от песента и споделя с композитора „Това е истински химн, с който ние първи ще възпеем и възвеличим делото на нашите просветители тази година (1901) и съм уверен, че няма да мине много време, той ще прозвучи във всички големи и малки училища на нашето Отечество”.

Ежегодните Люляковите музикални тържества в Ловеч от 1968 г. носят името на Панайот Пипков, а неговият син, композиторът Любомир Пипков е председател на Организационния комитет на тържествата. След смъртта на Любомир Пипков (1974) от 1976 г. Люляковите музикални тържества се именуват „Панайот и Любомир Пипкови”.

Панайот Пипков е провъзгласен за почетен гражданин на Ловеч (посмъртно) на 3 май 2001 година.

Оригинален текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий”

„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…”

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, ро̀дината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!