Драматичен театър-Ловеч започна репетиционен процес на сцена на новата си постановка „Гибел или светло бъдеще”

Екипът на новата постановка на Драматичен театър-Ловеч „Гибел или светло бъдеще” започна репетиционен процес на сцена.  Първата премиера на театъра за 2021 г. се очаква да бъде през втората половина на февруари.

„Гибел или светло бъдеще” е авторски спектакъл на щатният режисьор на Драматичен театър-Ловеч Кристиана Бояджиева. Представлява политическа сатира – съвременен български текст, който коментира ежедневните ни проблеми, изведени в една абсурдна ситуация.

Според авторът „живеем в едно динамично и изключително дигитализирано време, заливани от информационна анархия чрез всички комуникационни канали. Това ни прави скептични дори някоя новина да е истинска и човешка”.

„Заслушваме се в тези истории, единствено и само когато те са част от нашите проблеми. В този спектакъл разказваме три човешки истории, чиито проблеми са близки или далечни на някои от нас. Това са ежедневните проблеми, с които се сблъскваме, животът който живеем. Но ако искате да се посмеем заедно на всичко това, което преживяваме ежедневно, ежечасно, елате и бъдете част от този разказ, от тези три лични истории.” отправя покана режисьорът Кристиана Бояджиева.

Художественият екип на спектакъла са: автор и режисура Кристиана Бояджиева, сценография и костюми Кирил Наумов, композитор Мартин Костакиев. Участват артистите от трупата на Драматичен театър-Ловеч Георги Грозев, Диана Спасова и Янислава Линкова.

„Процесът е изключително екипен” споделя Кристиана Бояджиева. „Споделяли сме идеи, споделяли сме виждания, изключително единодушни сме, в това че не бива да премълчаваме точно тези ежедневни проблеми. Ние като артисти се чувстваме отговорни за това да ги коментираме и това е нашият начин чрез смях, чрез опита ни да забавляваме аудиторията, да напомняме, че тези големи проблеми съществуват, те са част от нашия живот и не бива да остават така, не бива да ги забравяме, не бива да минават в общия информационно анархичен поток.

На тях трябва да се обръща внимание, защото за голяма част от социалните проблеми, които по един или друг начин касаят всички, държавата е абдикирала. Много бих искала, в края на спектакъла, зрителят да си тръгне с чувство на добре прекарано време със смях и в същото време с желанието следващият път, когато някоя човешка драма мине в цялата тази информационна линия да си каже… може би това е истина, може би там някъде се случва нещо такова… какво можем да направим?”