Ловешки историк: Смъртната присъда на Левски всъщност е за убийството на чирака Стойчо

Иван Лалев е историк, музеен специалист, директор на Регионалния исторически музей в Ловеч от 1991 до 2013 г. Изследва проблемите на Българското възраждане, както и делото на Васил Левски. Неговата книга „Васил Левски – отвъд митовете, легендите и заблудите”, базирана на документи, е опит да се установи историческата истина за живота и гибелта на Апостола. Той е дал интервю на в. „Марица“, в което припомня важни исторически факти.

– Г-н Лалев, ще узнаем ли някога къде е гробът на Апостола?
– Няма да узнаем. Костите му никога няма да се намерят. Левски е погребан в т. нар. Позорни гробища – според църковните канони човек, починал по неестествен път, няма право на опело и гроб.
– Останаха ли митове около най-великия българин 148 години след смъртта му?
– Да, митологиите около Левски не само съществуват, но се и обогатяват.
Имаме странно отношение към Апостола – кичим го с ореола на безсмъртието, извисяваме го като духовна мяра за цял народ, а всъщност се отдалечаваме от неговите морално-етични норми за чистота и човечност.
На всеки 19 февруари слушаме високопарни слова от поредните управляващи, вместо да застинем в молитвено мълчание пред величието на героя, заел заслужено най-високото място в националната пирамида на безсмъртието.
Левски е от тези революционери, които допускат грешки, но са поели огромни отговорности – да бъде събуден народ, пъшкащ под двойно иго: на Цариградската патриаршия и на Османската империя.
Не бива обаче да прекаляваме – четох, че Левски се изправил срещу три империи: Османската, Руската и Австро-Унгарската, чийто консул Оскар Монтлонг организирал шпионска мрежа, която да следи Левски, и така станало възможно залавянето му. Това е прекалено! Така и не намерихме дозата да оценим истинската стойност на Апостола.
– Оспорвате една от най-упоритите тези около гибелта на Апостола -предателството на поп Кръстю. С какви аргументи?
– В новата ми книга представям факти защо поп Кръстю не може повече да бъде обвиняван в злоупотреба с комитетски пари. Има писмо от Иван Драсов до Марин Поплуканов, член на централното ръководство, който е заточен в Диарбекир. През август 1874 г. Драсов участва в общо събрание на революционните комитети, свикано от БРЦК в Букурещ. Там към Драсов, единствен представител на БРЦК в Българско, вероятно са поставяни неудобни въпроси за комитетските пари, събирани и неотчетени от времето на Левски.
Притеснен, Драсов пише до Диарбекир на Поплуканов: „Марине, моля те в името на приятелството ни да ми явиш колкото се може по-скоро где и кому си дал парите, които ти дадох в 1871 г.!”. От писмото става ясно, че комитетските пари, смятани за основен мотив за предателството, не са били у поп Кръстю, а у Марин Поплуканов.
– Вярно ли е, че именно тези пари са намерени век по-късно?
– Да, комитетските пари са открити през 1973 г. при ремонтни работи в квартал „Вароша“ в Ловеч – 1394 златни монети, близо 4 килограма. Два пъти съм гледал тези пари, викал съм специалист нумизмат за оценка. Тези пари са заровени от бащата на Марин Поплуканов – поп Лукан Лилов. Мястото, където са намерени, попада в дворното място на семейство Луканови.
Известно е, че поп Лукан праща пари, вероятно лири от комитетските, на сина си Марин, докато е заточеник в Диарбекир, където с Димитър Пъшков дори са имали месарница – „Крив суджук”.
По същото време друг син на поп Лукан – Илия, учи в Духовната семинария в Одеса. Странно е как обикновен свещеник със седем деца разполага с достатъчно пари да поддържа син заточеник в Диарбекир и син студент в Одеса.
– След като предателят не е поп Кръстю, кой предава Левски? Или изобщо няма предателство?
– Обществената атмосфера по това време е подготвяла завалянето на Левски. Има документи, от които е видно, че месец-месец и половина преди залавянето турците са по следите му, знаят, че е в Пазарджишко-Пловдивския край, взели са извънредни мерки да не премине Дунава във Влашко.
Всъщност истинският предател на Васил Левски е тетевенският учител Иван Фурнаджиев, който отива доброволно пред турската комисия и дава подробна портретна характеристика на Левски – описва мустаците му, леко издадения преден зъб. „Донасям, възнаградете ме!”, казва Фурнаджиев – има го в документ. Даскалът е заточен в Диарбекир, където умира. Доскоро главната улица на Тетевен носеше неговото име.
Всъщност Левски сам подготвя залавянето си, колкото и абсурдно да звучи. Залавянето следва серия от убийства през 1872 г. – на обвинения в предателство русенец Стоян Пенев, на лясковски чорбаджия, на владишкия наместник дякон Паисий. На 14 август 1872 г. при самоотбрана Левски убива чирака Стойчо Гиргинов в къщата на Денчо Халача в Ловеч – в епицентъра на революционната организация. Няма как турските власти да не са нащрек.
– Защо тогава опитен конспиратор като Левски отива в Ловеч?
– За да прибере част от комитетската архива и наличните средства. Намира част от архива, налични средства – никакви. Архивът оцелява, зашит в самара на коня. Документите по-късно взема Захари Стоянов, но не използва нито един от тях в „Записките“.
– Защо изчезва оправдателната „дописка“, която поп Кръстю Никифоров пише през ноември 1879 г. до авторитетния вестник „Марица”?
– Нито дописката, в която поп Кръстю опровергава тезата, че е предател, нито касовата книга на Ловешкия комитет, която прилага, стигат до редакцията на „Марица”. По това време окръжен управител на Ловеч е Марин Поплуканов, който е издал разпореждане кореспонденцията на поп Кръстю да се проверява и след това да се унищожава.
През 1925 г. пред близкия съратник на Левски Данаил Попов свещеникът Георги Антипов разказва, че е изповядал поп Кръстю, който казал, че Левски е бил предаден от двама мъже и жена, от които само единият мъж е бил жив в момента.
Става въпрос за Димитър Пъшков, който скоро след това загива при странни обстоятелства – автомобилна катастрофа. Другите двама са Величка Хашнова и Марин Поплуканов. Всъщност именно от Хашнова тръгва версията за обсебени комитетски пари на Ловешкия комитет от поп Кръстю, който след това бил предал Левски. Но не всички вярват на тази версия – например българският екзарх Йосиф дори определя поп Кръстю като архиерейски наместник в Орхание, Ботевград.
– Можеше ли Левски да не получи смъртна присъда?
– Не, има достатъчно членове от Османския наказателен кодекс, които предполагат смъртна присъда. Нямало е варианти за помилване. Смъртната присъда на Левски всъщност е за убийството на чирака Стойчо. За революционна дейност щеше да получи заточение или доживотен затвор.
Излязоха книги, лансиращи версията, че Русия стои зад залавянето и екзекуцията на Левски, че граф Николай Игнатиев, руски посланик в Цариград, е убиецът на Левски. Такива твърдения са безпочвени, но е истина, че дипломатът не е безразличен към процеса. От писмо на Данаил Попов от март 1873 г. става ясно, че две седмици след обесването на Левски Игнатиев е посетил султан Абдул Азис и съвсем скоро след това великият везир Мехмед Рушди паша е бил уволнен. Причина не е посочена, но е логично и обесването да е изиграло своята роля.
– Противоречи ли избухването на Априлското въстание на идеите на Апостола?
– Според Апостола необходими условия за една революция са пари, оръжие и хора. Априлското въстание е провокация на лудите глави – по това време не е имало нито подготовка, нито достатъчно оръжие. Въпреки неимоверните усилия на Левски да подготви народа, през 1876 г. практически не е възможно освобождение на българите със собствени сили, както прокламира Апостола. Ако зависеше от Левски, въстание нямаше да избухне през пролетта на 1876 г.
– Не е ли абсурдно, че юристът с парижка диплома Иванчо Хаджипенчович, подписал смъртната присъда на Левски, участва в комитета по издигането на паметника му в София?
– Вярно е, но не бива да дамгосваме толкова Хаджипенчович. Според спомените на съвременници той е изпитвал сериозни душевни мъки, не е поглеждал Левски по време на процеса. Двамата са се познавали – в Цариград през май 1869 г. Левски отсяда в дома на Хаджипенчович.
– Бил ли е Левски масон?
– При двете си обиколки из България Левски е снабден с информация за тайните канали на създадения от Иван Касабов през 1866 г. Таен български революционен комитет. Масонът Касабов разкрива в спомените си въвеждането на промасонска структура в революционното ни движение – шифри, преиначени имена.
Разполагам с информация, че точно Стоян Попов, един от създателите на масонската ложа „Тайната дружина на вечните приятели” в Цариград, е въвел Левски в масонството. Вероятно точно това е причина за размонашването на Апостола на 19 април 1864 г. – на най-големия християнски празник – Великден.
– Имал ли е Левски любима в Ловеч?
– Мразя ровенето в личния живот, но в Ловеч се носи от едно време мълва, че Левски е имал симпатии към сестрата на Величка Хашнова – Йорданка, починала рано от тежка болест.
– Трябва ли Левски да бъде канонизиран?
– Левски не може да бъде канонизиран, има пречки според изискванията на агиологията. Но той няма нужда от канонизация – стига му ореолът в сърцата и душите на българите.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!