„Няма страшни неща. Страшно за мен е, че много трудно говоря. Когато получих инсултчето, една част от мозъка ми отказа да работи и дълго време не можех да общувам с хората. Имах учители-логопеди, които ме научиха, че има азбука от а до я. И не само това, аз почнах да общувам с хората – с очи, с ръка, с малко думи. И на всичкото отгоре започнах да работя. Станах режисьор. Ужас! В тези години, след инсултчето, направих 24 постановки и играх в четири филма. Странното е, че едва се движа, едва говоря, а станах режисьор. Уви, така става в България“, разказа актьорът, под бурните аплодисменти на публиката. След това припомни, че има общо над 120 роли в киното, театъра, телевизията и радиото.
„Бях на 18 години, когато се появи моето гуру и то ми посочи пътя. А гуруто беше и е моята съпруга Райна Томова. Тя отиде в другия свят, но тя е тук, защото тази награда е и за нея. Преди малко дори ми каза: „Йосо, забрави изречението, което много обичаш да казваш „Не ми пука!“. Напротив, Йосо, трябва да ти пука. За всичко, което става в София, България, Европа, света, в космоса. Защото, когато ти пука и реагираш, тогава ти си човек, а не камък“, каза Йосиф Сърчаджиев.
Няколко поколения познават и ценят незабравимите роли на Йосиф Сърчаджиев. Той е Кара Ибрахим от „Време разделно“ (1988), император Константин ІV Погонат в „Хан Аспарух“ (1981), Андро в „Черните ангели“ (1970) и много други, чак до „Януари“ и „Жените наистина плачат“ (2021).
През последните години Йосиф Сърчаджиев успешно работи в ловешкия театър като режисьор. Може да гледате неговата постановка „Асансьорът“, която гостува на 17 март в Габрово.
Пожелаваме му крепко здраве и още много завладяващи роли и постановки!
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
